68% от българските ученици чувстват подкрепа от учителите да мислят творчески

68% от българските ученици казват, че техните учители ценят творчеството им. А 60 на сто споделят, че преподавателите им дават достатъчно време, за да предложат творчески решения на задачите, което е над средното равнище за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Това показват данните от глобалния доклад за творческото мислене PISA 2022 на ОИСР.

Изследването за творческо мислене и финансовата грамотност се проведе за първи път

в рамките на PISA 2022 заедно с традиционната проверка на знанията и уменията на 15-годишните ученици по математика и природни науки.

Изследването е проведено сред близо 700 000 ученици от 81 държави. От българска страна участие в него взимат 6107 ученици, родени през 2006 г. от 202 училища в цялата страна.

Резултатите относно творческото мислене бяха представени от директора на Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование Неда Кристанова в присъствието на служебните зам.-министри на образованието и науката д-р Емилия Лазарова и Наталия Митева, началници на регионални управления на образованието, директори на дирекции в МОН и на училища, детски градини и др.

На представянето бе посочено, че у нас

77% от учениците са съгласни или напълно съгласни, че е възможно да се прояви творчество по почти всички предмети,

в сравнение с 82% средно за страните от ОИСР.

Проучването показва още, че учениците, които проявяват творческо мислене, постигат значително по-високи резултати от връстниците си в училище.

Отбелязано бе още, че според училищните директори учениците в България имат достъп до часове по изкуство (42%), драма (22%), творческо писане (21%) или компютърно програмиране (42%) веднъж месечно или повече в училище. Съответно 26%, 22%, 20% и 27% от учениците посещават тези часове/дейности веднъж седмично или повече – средните стойности за ОИСР са 27%, 11%, 16% и 17%. Това също се отразява положително на постиженията им.

Изнесените данни сочат, че 72% от учениците у нас обичат да знаят как работят нещата, 64% искат да разберат защо хората се държат по начина, по който се държат, а 49% изпълняват задачите дори когато те стават по-трудни, отколкото са предполагали. Тези ученици са се представили значително по-добре на теста за творческо мислене от своите връстници със сходни социално-икономически характеристики.

Над средното за ОИСР и е очакването на 15-годишните български деца да завършат висше образование – 71%.

Тези ученици демонстрират по-силно творческо мислене, отколкото техните връстници дори след отчитане на резултатите им по математика и четене и социално-икономическите характеристики.

Според изследването творческото мислене е „компетентността/умението да се участва продуктивно в генерирането, оценяването и усъвършенстването на идеи, което може да доведе до оригинални и ефективни решения, до генериране на ново знание и значими проявления на въображението“.

Творческото мислене в PISA се фокусира върху измерването на онези процеси, които могат да бъдат включени в различни контексти на обучението и решаването на проблеми. Това са учебни ситуации, които изискват въображение и неговото изразяване, като творческо писане или визуални изкуства, както и такива, в които генерирането и подобряването на идеи е наложително за изследването на проблеми или явления или за откриване и създаване на иновативни решения.

Участниците са решавали компютърно базиран тест с различен набор от задачи (само с отворени отговори), като са били оценявани в 4 области: писмено изразяване, визуално изразяване, решаване на социални проблеми и решаване на научни проблеми.

Скалата за творческо мислене за PISA 2022 е между 0 и 60 точки. Средният резултат на 15-годишните за страните от ОИСР е 33 точки. Най-добре са се представили Сингапур (41 точки), Корея и Канада (38), Австралия (37), Нова Зеландия, Естония и Финландия (36), Дания, Латвия и Белгия (35), Полша и Португалия (34).

Последни в класацията са Узбекистан и Филипините – с по 14 точки, и Албания – с 13.

Средният резултат, който са получили българските ученици, е 21 точки.

Резултатите на момчетата у нас са средно 19 точки, а на момичетата – 22 точки. За сравнение, средните показатели за ОИСР са съответно 31 и 34 точки.

За пореден път се отчита голяма ножица в резултатите в зависимост от социално-икономическия статус на учениците. У нас тези в непривилегировано положение постигат средно 14 точки, докато резултатът на онези от семейства с благоприятен статус са двойно по-високи. Средно за ОИСР разликата е по-малка – 28 срещу 38 точки.

Относно различните контекстни области на оценяване българските деца са постигнали най-добри резултати в писменото изразяване (26,9), следвани от тези във визуалното изразяване (22,6), решаването на социални проблеми (21,5) и на научни казуси (19,1). Данните за ОИСР са съответно 50.3, 32.2, 39 и 32.2.

Изследването оценява по скала, която разделена на 6 равнища.

При оценяването в Сингапур, Латвия, Корея, Дания, Естония, Канада и Австралия над 88% от учениците са достигнали базово ниво на владеене на творческо мислене и по-високо, като средната стойност за ОИСР е 78%.

В 20 държави повече от 50% от учениците не са достигнали равнище 3. Това се отнася и за 61,4% от българските ученици. Това означава, че много ученици в тези страни/икономики се затрудняват да измислят подходящи идеи на определените въпроси, и много малка част могат да предложат оригинални идеи за познати проблеми.

Повечето държави, които са постигнали резултати над средните за ОИСР по отношение на творческото мислене, се представят над средното и по математика, четене и природни науки.

„Политиките за образование трябва да се базират на данни, за да предприемем такива мерки в образованието, че младите хора да бъдат успешни“, заяви служебният заместник-министър на образованието и науката Наталия Митева по време на представянето на изследването.

Тя посочи, че е от решаващо значение в училище да се получават не само знания, но и да се развиват меките умения на учениците, като критично мислене, креативност и продуктивност. По думите ѝ, матриците за оценяване, разработени от ОИСР, могат да ни бъдат добра отправна точка“, подчерта тя.

По време на представянето на данните от изследването учители представиха добри практики, чрез които стимулират творческо мислене у своите възпитаници.