Проф. д.ф.н. Александър Панов
Институт за литература – Българска академия на науките
Департамент по устен и писмен превод,
Университет в Болоня, кампус Форли – Италия
https://doi.org/10.53656/bel2024-6-1A
Резюме. В статията е направен опит да се докаже несъстоятелността на тезата, че развитието на българската литература е забавено, а след това ускорено и догонващо. Вместо литературата да се разглежда сама за себе си, от което следва, че задължително трябва да премине определени обективно съществуващи етапи, тя е осмислена като средство за изграждане на определени нагласи, чувства и убеждения, които имат за цел да намерят решение на нововъзникнали в процеса на модернизацията духовни проблеми на нацията. Разгледани са няколко основни проблема – създаване и развитие на националната идеология, преодоляване на ценностния хаос, поява на индивидуалната утопия, социалните конфликти, хвърлянето на мост между актуалност и минало чрез изграждане история на паметта и очертаване ролята на жената в модерния свят. При реализирането на всички тези духовни процеси се вижда, че българската литература се развива в пълен синхрон с протичащите по онова време културни процеси в европейски контекст. Изводът е, че начинът, по който се осмисля и преподава българска литература у нас и в чужбина, трябва да се преосмисли, за да се стигне до възприемането на родната литература като неразделна част от едно общо европейско символно пространство.
Ключови думи: литературно и културно развитие, национална идеология, народничество, индивидуална утопия, социални конфликти, история на паметта, роля на жената в модерното общество
