Мария Русева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-3R
Резюме. Настоящата статия проследява присъствието на писателя Светослав Минков в учебните програми по литература преди и след 1989 г. до момента на отпадането му съобразно последната Наредба № 5 от 2015 г. за държавен образователен стандарт при изучаването на българска литература в училище. Ако в периода на социализма появата на Минков е спорадична и идеологически целесъобразна, то в годините след 1989 г. включването на автора с разкази от 30-те години отговаря на налагащата се отчетлива тенденция към универсализация на проблемите и съсредоточаване върху общочовешките ценности при интерпретацията на литературния материал. Защитава се тезата, че присъствието на Минков в учебните програми стъпва върху възможността за интелектуална провокация към мисленето и възприемането не само на художествения текст, но и на емпиричната реалност.
Ключови думи: българска литература, Светослав Минков, училищен канон, учебни програми, критическа рецепция
Свързани статии:
Професорският роман – едно ново явление в българската литература
Развитие на дигитални компетентности в задължителната подготовка по компютърно моделиране и информационни технологии в средното училище
Природонаучната грамотност в учебните програми по човекът и природата и биология и здравно образование
Дигиталната компетентност в обучението на бъдещите учители по история и цивилизации – реалност и перспективи
