Симона Самуилова
Институт за исторически изследвания – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/his2022-6-1-bul
Резюме. В публикацията се разглежда разправата на Сталин с българската политическа емиграция в СССР по примера на двама българи, арестувани по време на масовите чистки през 1936 – 1938 г. и осъдени на пет и на три години изправителен трудов лагер. За реконструиране на преживените репресии са използвани публикувани документи от българските архиви, електронните бази данни за жертвите на политическия терор в Съветския съюз на международната правозащитна организация „Мемориал“, както и непубликуваните мемоари на двамата политемигранти. Изследването на историята на българите в съветските лагери е затруднено от липсата на достъп до руските архивни източници. По тази причина мемоарите са тези, които могат да послужат за създаване на по-пълна картина за мястото на българите в ГУЛАГ, въпреки че тяхното използване изисква сериозен анализ и съпоставка с други източници. Съпоставката на мемоарните свидетелства с публикуваните документи спомага за по-пълното реконструиране на репресивната политика на Сталин по отношение на българската политическа емиграция в СССР и за разширяване на научното знание за българите в ГУЛАГ.
Keywords: българска политическа емиграция; репресии; ГУЛАГ; мемоари; СССР
