Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Home
  • Издания
Начало Новини Новини 2020 Брой 29, 2020

За четенето между редовете и морфологията

v.genkov@azbuki.bg от v.genkov@azbuki.bg
15-07-2020
в Брой 29, 2020
A A

Илияна ГАРАВАЛОВА*

Четенето между редовете обикновено е приоритет на литературата, защото художественият текст е по-многопластов и богат на смисли. Обратно, при един морфологичен анализ контекстът не играе никаква роля или поне така изглежда на пръв поглед. Думата жена във всички текстове има неизменно следните граматични характеристики: същ. нар., ж.р., ед.ч., нечленувано. Обаче при морфологичен анализ на глагола чете в изречението Той чете всички биха се затруднили.
По принцип многозначността в граматиката се отстранява от системата, за да се избегнат грешки. Има обаче и изключения, особено в глаголната парадигма. Сегашната и миналата свършена форма на глагола чета в 3 л., ед.ч. са омографи, а не пълни омоними, защото при тях ударението пада на различно място (срв.: Той четè сега / Той чèте вчера). Тъй като обаче в българския език ударението не се отбелязва при писане, тази разлика не може да бъде видяна в писмен текст и това може да доведе до грешно разбиране при недостатъчен контекст.
В случаи като този с глагола преписвам положението е още по-сериозно, защото омонимията между част от граматичните му форми е пълна и те могат да бъдат различени само с помощта на контекста (напр.: Всеки ден ми препùсва домашните; Хайде, стига препùсва, излез да играем; Препùсва цяло лято, докато приключи; Може да препùсва винаги). За да се избегне поне част от тази объркваща омонимия, в разговорната реч и в някои от българските диалекти при формите за минало свършено време се наблюдава отмет на ударението към окончанието на глагола: Вчера той преписвà до късно. Това обаче противоречи на книжовните правоговорни норми.

*Д-р Илияна Гаравалова е доцент в Секцията за българска диалектология и лингвистична география в Института за български език при Българската академия на науките.

Your Image Description

Свързани статии:

Нова ли е думата новизъм? Екскурзия през Август Недей да грешиш форми с недей, недейте! Не Мишо, а бай ти Мишо!

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: Написаното остава

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Младежката безработица става приоритет за ЕС

Следваща статия

Заработи платформата за онлайн кандидатстване на българи от чужбина

Следваща статия
В ход е дигиталното обучение

Заработи платформата за онлайн кандидатстване на българи от чужбина

В ход е дигиталното обучение

Бум на иновативните училища

Без закрити професионални паралелки в София след първо класиране

Без закрити професионални паралелки в София след първо класиране

Последни публикации

  • Започна изграждането на ново основно училище в „Студентски град“
  • Четири отличия в областта на образованието в „Наградите на БАИТ“ за 2025 г.
  • Пилотната програма за отворена наука в България набира скорост
  • Министър Сергей Игнатов: Реформата на учебните програми ще продължи
  • INSAIT нареди България сред лидерите в алгоритмите на водеща световна конференция
  • Министър Сергей Игнатов: Отваряме Националния студентски дом за всички студенти
  • Сп. „Педагогика“, книжка 1/2026, година XCVIII
  • Предучилищното образование в България: национални приоритети и международно сътрудничество в подкрепа на щастливото детство
  • Образование на човешкото начало у детето (Философско-педагогически аспекти)
  • Pedagogical Challenges in Working with Students with Autism Spectrum Disorder – a Qualitative Inquiry into Music Education
  • Структурни и съдържателни проявления на педагогическата компетентност в учебно време
  • Алтернативен модел за привързаността, адаптивността и патологичното функциониране
  • МОН започва мащабен проект: Нови образователни ресурси влизат в платформата „Дигитална раница“
  • Preservation of Culture and Tradition in Preschool Institutions
  • Предпочитания на обучавани към различни форми на оценяване при електронно обучение
  • Gamification as an Innovative Approach in Education
  • Оценката на учениците за употреба на смарт телефоните в обучението по изобразително изкуство
  • 153 години от гибелта на Васил Левски
  • Мотивация за учене на възрастните през институционалната роля на вечерните училища
  • Каквото и да правиш в пчеларството, винаги можеш да си оближеш пръстите, казва носителят на наградата „Еврика“ за млад фермер Митко Иванов
  • Автоматично речево разпознаване в помощ на осъзнаването на сегментни произносителни отклонения при изучаване на българския език като чужд
  • Българският радиотелескоп LOFAR ще заработи през 2026 г.

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"