Доц. д-р Надежда Райчева,
доц. д-р Милена Кирова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/ped2024-3s.03
Резюме. Дигиталната компетентност е изведена като ключова в европейската образователна политика. В българската образователна система е предвидено тя да се развива както пряко чрез учебни предмети, насочени специално към нея, така и косвено чрез обучението по всички останали учебни предмети. Настоящото изследване е посветено на проучване на присъствието на елементи, свързани с развитие на дигиталната компетентност в нормативните документи, определящи съдържанието на обучението по природни науки.
В резултат от анализа е установено, че за целите на обучението по природни науки се предвижда дигиталните технологии да се прилагат като средство за достигане до информация и се развиват основно уменията за търсене, анализ и представяне на информация и данни. Липсва специален фокус върху оценка на истинността на дигиталното съдържание, което е особено важно за здравното и екологично образование. Подценени са и възможностите на технологиите за съвместно учене, значението им за развитие на личността и обществото, за развитието на науката, както и значението на природните науки за развитието на цифровите технологии.
Ключови думи: дигитална компетентност, обучение по природни науки, образователен стандарт, учебни програми