Проф. Томас Цурбухен, бивш научен директор на НАСА: Технологиите могат да помогнат за адаптиране към промените на Земята

Проф. Томас Цурбухен e бивш научен директор на НАСА и настоящ професор в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих (ETH Zurich). Той беше лектор на първия Международен форум за геопространствен изкуствен интелект и приложения с базови модели – GAIA 2025, провел се в София. Форумът се организира от Института INSAIT към Софийския университет.

Проф. Цурбухен е първият швейцарец, удостоен с престижната награда AIAA von Braun Award – за изключителен принос в ръководството на космически програми. В НАСА той отговаря за ключови мисии като космическия телескоп „Джеймс Уеб“ и марсохода Perseverance и е най-дълго заемалият поста на научен директор на Американската космическа агенция.

Той е създател на ETH Zurich Space, нов център в Института в Цюрих, включващ специална магистърска програма Space Systems,  която има амбицията да стане една от най-силните в света. Новият център си сътрудничи активно с Европейската космическа агенция и индустрията.

– Проф. Цурбухен, каква е целта на създадения от Вас нов космически център в Швейцарския федерален технологичен институт в Цюрих?

– Центърът е фокусиран основно върху науките за Земята. Но в него се развива не толкова фундаментална наука и усилията не са насочени към дългосрочни промени, а по-скоро върху практическите приложения на данните, които все по-често идват от Космоса. За да използваме тези данни, се нуждаем от изкуствен интелект, който да ни помогне да правим анализите на тези данни. Това е задачата на екипа в центъра.

Създаваме практически решения, основани на база данни, идващи от Космоса, използвайки методологията на изкуствения интелект. Предизвикателството, с което се сблъскахме, е, че според нашите оценки в световен мащаб данните, които някой някога преглежда, са по-малко от 5%. Затова е необходим изкуствен интелект, който трябва да обучим да го прави правило.

– Какви изследвания правите?

– Живеем на планета, която се променя бързо. Много от промените са напълно естествени. Понякога има големи гръмотевични бури, наводнения. Понякога сме свидетели на промените, резултат на дългосрочни процеси, на които ние също влияем –  например измененията в климата. Но тъй като живеем на тази планета, трябва да се адаптираме към всичко това.

Технологиите, които се опитваме да разработим, са силно фокусирани върху тази адаптация и реалното решаване на проблемите. Възможността да имаме достъп до Космоса, е най-хубавото нещо за нашата планета. Оказва се, че най-важните платформи за наблюдение, с които бихме могли да разполагаме, за да разберем планетата Земя не само локално, но и глобално, идват от Космоса.

– Инициатор сте на магистърската програма Space Systems. С какво привличате младите хора да се обучават във Вашия университет, как ги насочвате към науката и технологиите?

– Искам да започна една от най-добрите интердисциплинарни магистърски програми в света по космически науки и технологии, за да обучавам следващото поколение космически лидери.

Младите хора са много мотивирани да помогнат за промяната на света. Откакто обявихме програмата, може би 50 души са изявили желание да се присъединят. Това са младежи, които искат да открият начини да допринесат практически за решаване на проблеми. А понякога някои проблеми изглеждат безнадеждни. Опитваме се да ги решаваме, но е трудно.

За много млади хора, с които разговарям, проблемите с изменението на климата са много тежки, защото в продължение на 10, 20 години се търсят и опитват определени решения, но те просто не са успешни. Затова, ако наистина човек се фокусира върху проблемите до получаване на осезаеми резултати, много от тези млади хора си казват, че могат да направят нещо. Може да не са в състояние да решат даден голям проблем на 100%, но могат да спасяват живота на хората, да помагат на хората.

– Самият Вие кога решихте да се насочите към науката?

– Израснах като първия от семейството, който отиде да учи в колеж. Цялата ми среда беше от фермери, месари и шофьори. Мисля, че бях някъде в V клас, когато трябваше да попълваме тест с няколко въпроса, който се прави от правителството на Швейцария. На базата на отговорите на учениците се предлагат подходящи за тях кариери.

Питаха ме дали искам да стана учен – нямах представа, че има такава работа. Но осъзнах, че трябва да отида в университет. Помислих си: „О, какво е необходимо, за да отида в университет?“. И точно това направих. Възползвах се от държавната образователна система в Швейцария.

– И не сте знаели какво е това учен?

– Не, не. По-скоро не знаех, че можеш да имаш такава кариера. Отидох в Университета в Берн, който ми даде много. Записах се да уча физика просто защото не можах да реша какво друго. Радвам се, че избрах да се занимавам с наука. Винаги ми е допадало това, че в науката не става въпрос само за трупане на знания, а за различно мислене. С моите колеги не искаме да измерваме успеха предимно с броя на публикациите, а с успеха на космическите полети, с полезността на изкуствения интелект, който ни позволява да помагаме по много по-фокусиран начин, отколкото обобщения глобален начин на политиката.

– А как се озовахте в НАСА?

– След като защитих докторската си дисертация, отидох в САЩ. Планирах да остана една година, а изкарах там 20. В общи линии, учих в университет, станах професор. Изградих изследователски групи, построих сателитни инструменти – доста от тях с моята група, и управлявах някои от тези инструменти.

Освен това започнах много да преподавам и да насърчавам студентите да правят неща, включително да развиват свои собствени идеи и компании. И когато НАСА се нуждаеше от ръководител на науката, те казаха, че искат някого, който е наистина добър в изграждането на космически инструменти, но също така е добър в иновациите и компаниите. Нямаше много хора с такъв опит.

И така, дойдоха и ме попитаха дали бих го направил. Бяха ми необходими само 5 минути, за да реша. Приех поканата.

– Кажете нещо повече за Вашия герой, д-р Рафаел Майорас, за когото споменахте в лекцията си.

– Той е геолог. Има докторска степен, учен е и работата му е да спасява живота на хората всеки ден от опасностите, които идват от планините. Той е човекът, който взема крайните решения. В Швейцария един от проблемите са свлачищата, които периодически затрупват пътищата или ги премахват напълно. Д-р Майорас е човекът, отговарящ за рисковете в тази част на страната, той е човекът, който е на границата между науката и спасяването на хората.

В лекцията си показах планински върхове, които изглеждат като солидни и непоклатими скални образувания. Но това всъщност е 50% лед, покрит отгоре с камъни. И никак не е стабилно. Преди няколко седмици имаше инцидент с ледник. Хората го бяха следвали известно време, но изведнъж той става нестабилен, върху него се стоварва свлачище и ледникът експлодира. Така бе затрупан цял град, много красив. Ако някой попита защо все още има толкова много вода, отговорът е, че 50% от скалите, които са паднали, са лед. А ледът се топи и това стимулира и свличането на скалните маси.

Тези проблеми не са нови. Но се усилват поради факта, че климатът, се променя. Ако сте близо до ледник и наблюдавате всеки ден, ще видите, че пукнатините също се променят. Както казваме, климатичните промени са локални и затова трябва да можем да работим за тях по директен начин. Така че няма да решим всички проблеми. Ще се съсредоточим върху няколко проблема. Бюджетът ни за това през следващите 10 години е 200 млн. евро.

– Колко селища са преместени?

– В лекцията показах едно напълно унищожено селище. Но всяка година има отцепени пътища. Само през 2025 г. имаше три града или части от градове, които трябваше да се преместят. Швейцария е малка и тази промяна наистина ни предстои. Така че въпросът е как да дадем на д-р Майорас инструменти, които да позволят на Космоса да работи за нас. Задачата му никак не е лесна.

Свързани статии:

Биопечатат човешка кожа за козметични цели Сателити задръстват орбитата около Земята Учението е билетът към звездите Да свързваш науката с индустрията