На 20 май са обявени новите Културни маршрути на Съвета на Европа, между които е и този за Светите братя
Темата за културните маршрути е стара идея на Съвета на Европа, казва проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център към БАН. Първият такъв маршрут е поклонническият маршрут „Сантяго де Компостела“. Той съществува от векове, а през 1987 г. е признат като официален културен маршрут на Съвета на Европа. Оттогава започва да се оформя традицията на тези маршрути, които всъщност са масови мрежи, призвани да подкрепят фундаментите в дейността на Съвета на Европа – човешките права, демокрацията, културното многообразие, взаимното разбирателство. Те функционират като канали за междукултурен диалог и насърчават по-доброто познаване и разбиране на европейската история. Разпространявайки знания, имат за цел да се борят срещу неравенствата, да разпространяват добросъседски отношения, да пазят културното и природното наследство.
Идеята получава силен импулс през 2010 г., когато е подписано т.нар. Разширено споразумение за културните маршрути в Европа. В него влизат представители на европейски държави, включително България, и именно в тяхната компетенция е сертифицирането на тези маршрути като европейски. Сертификатът е нещо важно, тъй като дава възможност да се ползват инструменти за финансиране, които иначе са недостъпни. От друга страна, позволява представителите на това споразумение да изпълняват мениджърска роля по отношение на отделните сегменти на всеки маршрут. Институтът на културните маршрути на Съвета на Европа в Люксембург участва като посредник и адвокат на участниците в културните маршрути спрямо национални организации, от които зависи доброто провеждане и оформянето на съответния национален клъстер на всеки маршрут.
„През 2013 г. по инициатива на Чешката република и Словакия е взето решение за организиране на културен маршрут „Кирил и Методий“ – разказва проф. Бърлиева. – Тогавашният български президент Росен Плевнелиев пое ангажимента да включи България в тази инициатива. Министерството на културата свика заседание на организации и специалисти, за които се предполагаше, че ще имат интерес към инициативата. Но за съжаление, нищо повече не бе направено. Не се намериха средства, за да може България да участва по-активно.“
Няколко години по-късно, през 2019 г., в рамките на Дунавската стратегия се провежда заседание в София. На него представители на сформираната в Чехия асоциация „Културен маршрут Кирил и Методий“ представят нейните цели и канят нови членове. Кирило-Методиевският научен център към БАН става член на Асоциацията на следващата година и засега е единствената организация от България в нея. Центърът работи по темата в рамките на своя проект „Кирилометодикон“ – част от проекта за създаване и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“. Първото кандидатстване за сертифициране на маршрута „Кирил и Методий“ получава отказ на основание на това, че в проекта няма добро международно сътрудничество.
„Бяха включени твърде малко чуждестранни членове и партньори – подчертава проф. Бърлиева. – Целият маршрут се въртеше около граничния регион между Чехия и Словакия – земите на Велика Моравия. Но това не беше достатъчно, защото едно от изискванията за такъв маршрут е да има повече партньори от различни страни, за да се осъществява по-голям културен обмен. А и като че ли самата Асоциация не си даваше сметка за мащаба на Кирило-Методиевото дело и за огромния принос, който има това дело за развитието на европейската култура изобщо.“
За второто предложение за сертификация Кирило-Методиевският научен център към БАН допринася немалко. По покана на Института за културни маршрути на Съвета на Европа проф. Бърлиева изготвя необходимото предпроектно проучване и идентифицира потенциални участници, много от тях партньори на Центъра. На 29 април 2021 г.
Съветът на Европа присъжда европейски сертификат на маршрута, а на 20 май това е оповестено.
„Нашият Център веднага реагира и заедно с Българския културен институт във Варшава и посолството ни в Полша организирахме изложбата „Пътят на Кирил и Методий“ – казва проф. Бърлиева. – Това беше първото събитие в чест на новия европейски културен маршрут и то се посрещна изключително добре. Веднага след това започнахме да работим в посока на защита на този сертификат, тъй като той не се дава безусловно и завинаги, а само за 3 години. За това време трябва да докажем с дейността си, че може да получим и следващи сертификати.
В тази перспектива ще организираме голяма конференция през октомври. На нея ще поканим гости от Института на културните маршрути на Съвета на Европа в Люксембург, които от първа ръка да обяснят какво точно представлява един културен маршрут, какви са неговите цели, какво може да се прави. Надяваме се на участието на български институции и организации, които да предложат обекти за българската част на маршрута.“
Проф. Бърлиева посочва, че културните маршрути са над 40, но за съжаление, България участва само в няколко. Пропуснали сме да се включим в няколко, към които бихме имали значителен принос – например „Царският път“, проследяващ пътната система между европейския Запад и Изток през Ранното средновековие; „Пътят на лозата“, в който участват 19 страни, включително нашите съседи, но ние отсъстваме. Липсваме в маршрута, посветен на разделена Европа – „Желязната завеса“. Пропуснали сме „Праисторическото скално изкуство“ и сме загърбили шанса да покажем на Европа нашата Магура. Добър знак е, че участваме в два от сертифицираните през 2021 г. маршрути – археологическия „Желязната епоха“ и „Кирил и Методий“. Освен в последните два страната ни участва в още три културни маршрута, които могат да засилят интереса към нашето културно наследство не само в перспективата на туризма, но и от гледна точка на образованието, социалното включване и екологичното мислене – особено сред младите хора. Един от тях е за индустриалната архитектура – за стари индустриални сгради, които са интересни и в други страни са превърнати в атрактивни обекти. У нас не е така, но може би с този маршрут ще се стимулира работа в тази насока.
„Можем да участваме по-активно в „Пътят на лозата“, „Пътят на Римската империя и виното“ – казва проф. Бърлиева. – На конференция за Лимеса, която се проведе у нас, получихме голямо признание за нашите археолози и нашата култура, която е част от Римската империя. Но България липсва в тези маршрути. Затова е много важно, когато знаем какво представляват културните маршрути, да се активизираме и да създадем Национален комитет за маршрута „Кирил и Методий“. В него трябва да участват представителите на министерствата, които са компетентни да го организират. Това са министерствата на културата и на туризма. Естествено, в маршрута ще бъдат включени старите столици Плиска, Преслав, с. Равна край Провадия, където са намерени много епиграфски паметници от най-стария период на старобългарската писменост. Тук може да се включи например местността Патлейна – едно от първите духовни средища в България от IX в.,
от което до нас е достигнала единствено керамичната икона на св. Теодор Стратилат. Сега там няма и следа за това, а може да се поставят информационни табели.
Участието в маршрута може да доведе до подсилване компетентността на местните гидове, на туристическата инфраструктура и културните обекти, които не са в добро състояние. Може да се потърси финансиране чрез регионални фондове – особено ако обектът е част от сертифициран маршрут. В един такъв маршрут освен всички дунавски страни могат да се включат и Гърция, Северна Македония, Италия, Полша. Разбира се, когато говорим за Кирило-Методиевото наследство, не може да откъснем Русия, колкото и там да са изкривени нещата в момента и колкото и неправилно те да ги интерпретират. Но един такъв маршрут е много важен, за да се види историческата истина.“
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg