Електрическите коли не са решение*

Виктория Георгиева – VI клас, III място
ОУ „Стефан Караджа“ – Варна
Научен ръководител – Катя Семова-Пенева

Замисляли ли сте се колко много вреди човешката дейност на околната среда? Стана много модерно всички хора да сме „еко“. Но защо? Отговорът е много прост, защото трябва да опазим планетата си Земя, за да може да имаме по-добро и по-хубаво бъдеще.
Водата покрива повече от 70% от земната повърхност, която е от основно значение за всички живи организми на планетата, 96,5% от водата е солена, а останалите 3,5% е сладководна. Тези 3,5% вода намаляват всяка година и затова трябва да ги опазим. Всички хора я използват за битовите си потребности и така отпадните води от промишлените центрове, битовите отпадъци и голяма част пестицидите и торовете замърсяват водите. Различните дейности на човека са предпоставка за директно и индиректно замърсяване. Директните източници са рафинерии, фабрики и други, а индиректните влияят на водните басейни чрез почвата или чрез киселинните дъждове. Всичко това води до опасност за здравето ни и за околната среда.
Какво е киселинният дъжд и как се е образува? В атмосферата се получат киселинни съединения (това са азотна киселина или сярна киселина и в по-малка степен солна киселина), които се смесват с парните капки в облаците и се появяват на земята като дъжд, сняг или мъгла, но киселинни. И нещо интересно! Терминът „киселинен дъжд“ е използван за първи път от английския изследовател Робърт Ангус Смит през 1850 г. Разрушаване на екосистемата и плодородните почви е резултат от този дъжд.
Всекидневно човекът използва горива (твърди, течни, газообразни и ядрени), за да извършва различни дейности. Твърдите горива – въглищата, дървесината и торфът, са най-старият и разпространен тип енергоносители. От преработката на нефта се получават дизел, керосин, бензин, мазут и пропан-бутан, които се използват за гориво в автомобилната индустрия, корабоплаването и авиацията. Пропан-бутанът, или LPG (втечнен нефтен газ), се получава освен при обработка на нефта и при добиването на природен газ.
Най-големият замърсител в атмосферата са вредните емисии от изгорелите газове на превозните средства: коли, кораби, влакове и др. За да намалят замърсяването на въздуха, „великите“ инженери създадоха електрически коли, които се оказа, че са много по-пагубни за околната среда. Но защо? Нали използват батерии, зареждащи се с електрически ток, и не замърсяват въздуха или стана много модерно да имаш такава кола… Но централите за производство на ток отделят въглероден оксид всеки ден. За направата на батериите се отделят много вредни емисии. След като изтече гаранцията на батерията, колата става негодна за използване и трябва да се изхвърли. Защото рециклирането на една батерия струва повече от самия автомобил. Знаете ли, че във Франция близо до столицата Париж има огромно „гробище“ на такива електрически коли?
Озоновият слой, открит през 1913 г. от френските учени Шарл Фабри и Анри Бюсон, също е подложен на сериозно замърсяване. В края на 1970 г. се наблюдава започване на изтъняването му, което продължава и до днес. Освен горепосочените източници за намаляването му са фреоните, използвани в хладилниците, климатиците, дезодоранти, флуор-хлоровъглеводородите и др. химични съединения.
Парниковият ефект, който в продължение на милиони години е бил благословия за Земята, изглежда, се превръща в сериозна заплаха през последното столетие поради усилването му от човешката дейност.

* Заглавията са на редакцията. Есетата се публикуват със съкращения