Втората южнославянска редакция на Нестишния пролог

Проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/bel2026-1s-1

Резюме. Нестишният или Прост пролог е славянска книга с кратки четива за светците и празниците за всеки ден от календарната година. Има две южнославянски редакции на Нестишния пролог. Съществуването на втората редакция беше установено неотдавна. Тя е по-слабо разпространена от първата и се намира само в сръбски ръкописи. Но проложни четива по тази редакция се включват и в някои служебни минеи. В статията са дадени текстовете на три проложни четива според два Нестишни пролога: Лесновски пролог от 1330 г. (представител на първата редакция) и Загребски пролог от ХІІІ – ХІV в. (представител на втората редакция), както и според два служебни минея: Драганов миней от края на ХІІІ в. и Охридски миней от 1425 г. Сравнението показва, че между първата и втората редакция има доста разлики както на лексикално, така и на синтактично равнище, а на места има променени цели изрази. Освен това понякога в една от двете редакции текстът е значително по-дълъг. Четивата в Драгановия миней са според първата редакция за първото полугодие (септември-февруари) и според втората – за второто полугодие (март-август), а четивата в Охридския миней винаги следват втората редакция. Освен това, между двете южнославянски редакции има общи грешки, докато са известни староруски преписи с правилно четене. Това показва, че средновековният превод на Нестишния пролог е създаден сред източните славяни и по-късно е бил пренесен на Балканите.

Ключови думи: Нестишен (Прост) пролог, Служебен миней, средновековни славянски преводи, текстови редакции

 

1. Славянската книга Пролог и нейните две версии: Нестишен (Прост) и Стишен. Двете редакции на нестишния пролог

Пролог е славянското название на книга с кратки жития и четива за всеки ден от годината, разположени в календарен ред, за всеки светец и празник на всяка дата. Тя съответства на гръцката книга Менологий. В славянската православна традиция са известни две различни версии на Пролога: Нестишен или Прост пролог и Стишен пролог, наречен така защото преди всяко четиво има поместени кратки стихове (най-често от два до пет стиха). Докато за Стишния пролог е известно, че има два различни превода (български и сръбски) (Bogdanovich, 1975; Ivanova, 1979; Petkov, 2000), всички известни преписи на Нестишния пролог възхождат към един превод. Около времето и мястото, където е създаден този превод, има редица спорове. Надявам се, че в тази статия давам отговор на въпроса за мястото на превода.

Делението на южнославянските преписи на Нестишния (Простия) пролог е направено от Владимир Мошин въз основа на състава на славянските памети в тях – български или сръбски (Mošin, 1959), но съвсем доскоро се смяташе, че разликите между двете групи преписи се отнасят само до състава, а по отношение на текста между тях няма съществени различия. Съществуването на две южнославянски текстови редакции, разликите между които понякога са съществени, е забелязано за първи път от Людмила Прокопенко (Prokopenko, 2011, с. 706 – 707). Втората южнославянска редакция почти не е изследвана досега. Няколко текста според тази редакция бяха публикувани за първи път в моята статия за Драгановия миней (Hristova-Shomova, 2015), след това Марина Чистякова (Chistyakova, 2018) публикува още няколко текста, а в моя студия за Загребския пролог бяха поместени и коментирани още текстове (Hristova-Shomova, 2020а).

Втората редакция има по-малко преписи от първата и всички те са сръбски: Загребски пролог; Уваров 70 (в Държавния исторически музей в Москва); Вук 37; Вук 38 (в Берлинската национална библиотека, Ms. Slav. Wuk 37 и Wuk 38). Освен това във втората редакция на Нестишния пролог се откриват жития на сръбски светци: Арсений Сръбски, Савва Сръбски, Симеон Сръбски и Стефан Урош І. Затова Марина Чистякова я определя като сръбска, а първата редакция се смята за българска заради житията на български светци (Петка Търновска, Иван Рилски, Гаврил Лесновски, цар Петър Български, Йоан Поливотски). Обаче и втората редакция е била известна на български книжовници. Доказателство за това са проложните четива по втората редакция, които се откриват в някои български празнични минеи. По-коректно е да се говори за първа и втора южнославянска редакция на Нестишния пролог, а не за българска и сръбска. При това първата редакция наистина е първа по време, защото съответства на източнославянските преписи на Нестишния пролог, а втората редакция съдържа редактиран текст на част от проложните четива, като при някои от текстовете редакционните промени са значителни.

 

2. Примери за проложни четива според двете редакции на Нестишния пролог

Тук привеждам за илюстрация три проложни четива за съпоставка на техния състав и текст в двете редакции на Нестишния пролог и в два празнични минея: Драганов и Охридски миней. За първата редакция е използван Лесновският пролог, а за втората – Загребският пролог (данни за ръкописите вж. в края на статията).

2.1. Житие на св. апостол Тома (6 октомври)

Лесновски пролог. Стꙑи апⷭль ѳома. вь инди ѹю словѹ  бжию. и вьврьжень бꙑⷭ҇ вь тьмницѹ миндим црⷭ҇мь сь инѣми ѹжникꙑи. и ѹꙁан же снь црⷭ҇вь. и тертию того мти. и миѡгию и нарка давше ꙁлато внидоше кь апⷭлѹ. и наѹише се ѿ нго словѹ бжию. и прише бжи крщени. црⷭ҇ь же прѣложениꙗ вѣрꙑи раⷣ ѹжикь своихь раꙁгнꙗвав се. петꙑим воиномь даⷭ҇ апⷭла. повелꙗ ѹбити го. они же на горѹ нѣкаковѹ вьꙁведше и. и копимь ꙁбодоше и. и мемь коснѹвше се внѹтрниⷯі го. ѿ нихже мⷱ҇ниꙗ ѹвеꙁе се вѣнцемь. нисифор же и-ѡꙁань. прѣбꙑста на горѣ имаже се ꙗви апⷭль и дрьꙁати повелꙗ. бѣ онисифора поставиль попомь. и ѹꙁана дꙗкона ⁘ л. 33а (Pavlova & Zhelyazkova, 1999, с. 51).

Загребски пролог. Сты аплⷭь хⷭвь ѳома. бѣше ѹе словѹ бжию. ть же быⷭ иньдимь црⷭемь. и вь тьмницѹ вьврьжень быⷭ. сь инѣми мѹжь нѣкы. ѹꙁань же снь црⷭевь. и теренʹтиꙗ мти го. и мигдониꙗ жена го. даше ꙁлато много цреви. и ѳомѣ аплⷭѹ да крⷭтить . и наѹени же бывьше ѿ того словѹ бжию. прише бжьствно крщени. црь же раꙁгнѣвавь се ꙁѣло. вьдаⷭ  воиномь. и мьше же  воини и ведоше и на горѹ нѣкою (!). и сьбодоше и копиꙗми. и мьемь коснꙋвьше се вьнѹтрьнихь го. ѿ нижьже мѹениꙗ ѹвеꙁе се вѣнцемʹ. нисифорь же и ѹꙁань прѣбыста на горѣ. имаже се ꙗви и стыи ѳома апⷭль ісхⷭвь. дрьꙁати повелѣва. бѣше бо нисифора поставиль попомь. а ѹꙁана диꙗкономь. л. 34а.

Драганов миней. Сты аплⷭъ ѳома⸱ въ индїи ѹѧ слово бие. въвръженъ быⷭ въ темницѫ. мин̀деємъ цремъ⸱ съ инѣми ѫжникы. и ѹꙁань же снь црвъ. и тертїа мти єго. и мигнѻннѫ. и нарка. давше ꙁлато вънидошѫ къ аплⷭѹ. и наѹишѫ сѧ словѹ бию ѿ него. и приєшѫ бжⷭтвноє крщениє⸱ црь же прѣложениа вѣры ради⸱ ѫжикъ своихъ раꙁгнѣва сѧ ⸱е҃⸱тимъ воиномъ аплⷭа даⷭ ѹбити єго. ѡни же на горѫ нѣкакѫ въꙁведоше и⸱ и копиємь събодошѫ и⸱ и меемъ коснѫвши сѧ вънѧтрьнихь єго⸱ ѿ нихъ мѫенїа вѣнцемъ ѹвѧꙁе сѧ. нисифоръ же и ѹꙁанъ прѣбыста на горѣ. имаже сѧ ꙗви апⷭлъ. и дръꙁати повелѣ. бѣ̏ бо ѡнисифора поставилъ попомъ⸱ и ѹꙁана же дїакономъ ⁘ л. 38r.

Охридски миней. Сти апⷭ҇ль хвⷭ҇ь ѳома̏⸱ бѣ о҄у҄е слово҄у бжїию⸱ и ть быⷭ҇ мидиⷨ цремь̏⸱ и в҄ь т҄ьмницѹ в҄ьвр҄ьжень быⷭ҇ с҄ь инѣми ѹеникы̏⸱ ѹꙁан ж҄е снь цревь̏⸱ и ѳерентїа мти г҄о⸱       и мѹгд҄онїа жена го⸱ даше ꙁла҄то мноⷢ҇ цревы̏⸱ и ѳомѣ апⷭ҇лѹ да  крⷭ҇ть⸱ и наѹишеⷭ҇ ѿ нго словѹ бжїию и приⷨш҄е бжⷭ҇твнно крщени црь же раꙁ҄гнѣва се̏  в҄ьдаⷭ҇ть ⸱ є̀мше и воини̏ и ведош҄е го҄ вь г҄оро҄у високѹ⸱ и сьб҄одо҄ше го копы̏⸱ и мьемь̏ к҄оснѹше вьно҄утрьнныⷯь є̀го҄ ѿ хⷭ҇а ѹвеꙁе се вѣнцеⷨ⸱ никїфо҄р же̏ и ѹꙁан҄ь прⷣѣст҄аст҄а н҄а го҄рѣ⸱ имаже се ꙗ҄в҄и сты ѳом҄а⸱ дрьꙁати повелѣва́⸱ бѣ ѡ́никѵфор҄а (!) поставиль пⷪ҇па⸱ и ꙋꙁан҄а дїакон҄а⸱ тⷯѣ мⷧ҇тв҄ами҄ бе помлѹи наⷭ҇ ⁖ л. 38в.

В това житие има няколко текстологични разлики между двете редакции. В началото в първата редакция се съобщава, че апостол Тома е проповядвал в Индия, а във втората редакция названието Индия липсва, а царят вместо Миндий е наречен Индий. Разказът за гнева на цар Миндий е предаден по различен начин в двете редакции, като в първата е доста по-дълъг и се казва, че царят е заповядал на петима воини да убият апостола. В епизода с изкачването на планината в първата редакция не се споменава за войници, а във втората се казва, че светецът е бил качен на планината от войници. Текстът в Драгановия миней е според първата редакция, а Охридският миней следва втората редакция, но името на индийския цар в него е написано правилно.

2.2. Житие на св. Варвара (4 декември)

Лесновски пролог. Стаꙗ мⷱ҇нца варвара. ѿ вьстока дьщи диѡскориꙗда нѣкого лина при максимианѣ беꙁаконномь цри. и ꙁане быти и краснѣ. ꙗко да не вьсхытить ѩ. никтоже ѿць же ѩсьтвори стльпь высокь. и ꙁатвори ѧ вь немь. и даⷭ҇ и идолы. да покланѣт сѧ имь ѡна же идолы ськрѹши. хⷭ҇а же желаꙗше и тѣше. ѿнѫдоже банѧ ꙁыжⷣѫщѹ ѿцѹ ѩ. и повелѣвшѹ хытрьцемь. дино ѡкьнце сьтворити. и ѡшедшѹ же муⷪ҇. ѡна же ѿ стльпа прѣникнѫнши. тремь ѡкьнцемь повелѣ быти. вь имѧ ѿца и сна и стааго дха. ѹвѣдѣна же бывши кнѧꙁѹ и мⷱ҇има. и по семь бѣжавши на горѫ. и погнавши ѩ ѿць ѩ. и своима рѫкама ѹсѣкнѫ ѩ. сьходѧщѹ сь горы. сьжеже и ѡгнь. сь нбⷭ҇ь спадшии. л. 79а-б (Pavlova& Zhelyazkova, 1999, с. 97).

Загребски пролог. Стаꙗ мнца хва варʹвара. бѣше ѿ вьстока. дьщи диѡскора нѣкого лина. и при маѯимиꙗнѣ цри беꙁаконьнѣмь. бѣше же красьна вельми ꙁѣло. ѿць же  створы стльпь высокь. и ꙁатвори ю вь немь. да не вьсхытить  никтоже. и дасть и идоль да покланꙗть се мѹ. ѡна же идоль скрѹши. и ха желаше и тѣше. и баню ꙁиждѹщѹ ѿцѹ . и повелѣвьшѹ хитрьцемь. дино ѡкьньце створити. и ѡшьдьшѹ же мѹ на пѹть ѡна же ииꙁь стльпа иꙁьникьши. и повелѣ тремь ѡкьньцемь быти. вь име ѿца и сна и стго дха. вѣдѣна же бывьши ѿцемь ꙗко сть хртⷭиꙗна. прѣдана быⷭ парьхѹ. и мⷱна быⷭ. и по семь бѣжавьши на горѹ. и скры се. ѿць же . ѡбрѣть ю и ть ю. и своима рѹкама ѹсѣкьнѹ ю. сьходещѹ же мѹ сь горы. и сьжежень быⷭ ѡгнемь с небсе падьшиимь. л. 78б.

Драганов миней. Стаа мца варвара• бѣ ѿ въстока• дъщи диѡскориꙗда нѣкоего елина• при маѯимиꙗнѣ беꙁаконьнѣмъ цри• ѿць же еѩ• ꙁане быти еи краснѣ• ꙗко не въсхытить ѫ никтоже• створи стлъпꙿ высокъ• и ꙁатвори ѫ въ немь• и дасть еи идолы• да покланѣет сѧ имъ• ѡна же идолы скрѹши• ха желааше и тѣше• и повелѣвшѹ ѿнѫдѹже• и банѧ ѕиждѫще ѡцѹ еѫ• повелѣвшѹ хытрьцемь едино ѡкьнце створити• и ѡшедшѹ емѹ• ѡна же ѿ стлꙿпа прѣникнѫвши тремь ѡкьнцемь повелѣ бьїти• въ имѧ ѡца и сна и стго дха• ꙋвѣдѣна бьївши ꙗко хрⷭтиꙗнка сть• и прѣдана бьївши кнѧѕѹ и мѫима быⷭ• и по семъ бѣжа въ горѫ• и погнавъ ѫ ѿць• своима рѫкама ѹсѣкнѫ ѫ• сьходѧ же сь горы съжеженꙿ ѡгнъ съ нбⷭе спадшеи. л. 78r.

Охридски миней. Стаа мⷱ҇нц҄а хвⷭ҇а варвара⸱ бѣ ѿ вьстокь дьщїи дїѡскор҄а нѣко̀го̏ єлина⸱ при маѯимїанни цри беꙁаконнѣмь⸱ бѣше хрⷭ҇тїаница⸱ ѿць же и с҄ьтворїи стлпь високь⸱ и ꙁатвори ю вь нем҄ь⸱ да не вьсхитить ю никто⸱ и дасть и идол҄а покланꙗт се мѹ ѡна же идола ськрѹшїи⸱ и хⷭ҇а желааше и̏ таше (!)⸱ и баню ꙁижⷣѹщо҄у ѡцѹ ̀є⸱ и повелѣ хитрьцѹ⸱ єдїинн҄о ѡк҄онци сьтвориты с҄е⸱ ѡшⷣьшѹ мѹ на пѹть⸱ ѡна же иꙁь стльпа иꙁникшїи повелѣ треⷨ ѡконцеⷨь быти⸱ вь име ѡца и сна и стго дха⸱ ꙋвѣденнаа же бывшы̏и ѡцемь е⸱ ꙗко хрⷭ҇тїаница ⷭ҇⸱ и прѣдана быⷭ҇ єпархѹ на мⷱни⸱ и мⷱннаа быⷭ҇ крѣпк҄о⸱ и по семь п҄обѣже вь гор҄ѹ и скр҄и се⸱ ѿць же ю ѡбрѣте ю⸱ и свⷪ҇има рѹкама ѹсѣкнꙋ ю⸱ с҄ьходещомѹ же мѹ сь горы̏⸱ и сьжежень быⷭ҇ ѡгнмь сь нбсь спаⷣшїим҄ь⸱ то мⷧ҇тв҄ами бе млѹи нась  л. 105г.

В това житие на няколко места има разлики между текстовете на двете редакции, по-съществени са във втората част. Има разлики на равнище синонимия: кънѧѕь срещу епархъ; на граматично равнище: быти срещу бѣше; съжеже и срещу съжеженъ бꙑстъ; на словообразувателно равнище: прѣникнѫти срещу иꙁникнѫти.  Има разместване на фразите в епизода, в който се говори за кулата, построена от бащата на светицата. Във втората редакция има и кратки добавки: и съкрꙑ сѧ в разказа за бягството на мъченицата в планината. И тук в Драгановия миней се намира текст според първата редакция, а в Охридския миней – според втората редакция.

2.3. Житие на св. Георги (23 април)

Лесновски пролог: Геѡⷬгїє хвⷭь мⷱникь. быⷭ ѹбо при диѡклитиꙗнѣ цри. ѿ страны кападокиискыѩ. рода славна. комись саномь. гонению же сѫщѹ на хрⷭтиꙗны. и на всѣкь днь ѹби//вамомь. самь ставь прⷣѣ мⷱтелемь и ѡблии и. сего ради копимь ѹдарень быⷭ вь рѣво. и на колеси привѧꙁань быⷭ. вьсѫдѹ имѫща желѣꙁа ѡстра сьставленна. и ниꙁь пѹщенъ бывь. и сьдроблень. и пакы исцѣлѣвь. и ꙗвль сѧ ненадежⷣьнѣ цреви. и многыѩ ѹтоли вѣровати хвⷭи. и пакы раꙁлиьнѣ мѫивь и. магнентию ꙁнамениꙗ просившѹ. и вьськрⷭи мрьтвьцѫ. прѣдь многыми ꙋмершѫ. и пакы вѣровашѫ хвⷭи мноꙁы. вь ниⷯже бѣ гликери. гоже волъ ѹмори. шедь стыи и вьськрⷭи и. иже ѹсѣень быⷭ. раꙁоривь млтвоѩ идолы. и меемь глва го ѹсѣена быⷭ. и того млтва.  л. 199а-б. (Pavlova & Zhelyazkova, 1999, с. 217).

Загребски пролог: Геѡрги стыи мⷱкь хвⷭь быⷭ ѹбо при диѡклитиꙗнѣ цри⸱ ѿ страны кападокииски⸱ рода славьна комить саномь. гонению же бывьшѹ на хрⷭтиꙗны. и на всакъ днь ѹбиваемомь⸱ самь ставь прѣдь мⷱтлемь ѡблии и. и сего ради копимь ѹꙗꙁвлень быⷭ. и на колели привеꙁань бывь всѹдѹ имѹщѹ желѣꙁа иꙁощрена сьставлена. и ниꙁѹ пѹщень быⷭ. и сьдроблень. и пакы ицѣлѣ и ꙗвль се ꙁрⷣавь цреви. и многы ѹтоли вѣровати хвⷭи. и пакы// раꙁлиьнѣ мѹень бывь. магнети вьспроси ꙁнамениꙗ. и вьскрѣси стыи геѡрги мрьтвьца. прѣдь многыими ѹмьрьша. и пакы вѣроваше мноꙁы вь хⷭа. вь нихьже бѣ клѹкерии. гоже воль ѹмьрьшь. стыи же створи и жива⸱ иже посѣень быⷭ. раꙁори же мⷪлитвою идолы. и мьемь вь главѹ ѹсѣень быⷭ⸱ и тако хⷭа ради сконьа се. гоже млтвами бе поммⷧѹ. л. 186а-б.

Драганов миней. Геѡргїє мⷱкъ хвⷭъ быⷭ ѹбо при дїѡклитиꙗнѣ цари⸱ ѿ страны кападокиискыѫ⸱ рода славна комитъ саномъ⸱ гонению же бывшѹ на хрⷭтианы⸱ на всѣкъ днъ ѹбиваемꙑмъ⸱ и самъ ставъ прⷣѣ мⷱлемъ ѡблиⷱ и⸱ и того ради копиемъ ѹꙗꙁвенъ быⷭ въ срце⸱ и на колесници привѧꙁанъ быⷭ⸱ всѫдѹ имѧща желѣꙁа иꙁощрена⸱ съставлена⸱ и ниꙁѹ пѹщенъ быⷭ и съдробленъ⸱ и пакы ицѣлѣи ꙗви сѧ ꙁдравъ цреви⸱ и многы ꙋвѣща вѣровати хвⷭи⸱ и пакы раꙁлино мⷱнъ бꙑвъ⸱ магненътїанъ проси ꙁнамениꙗ⸱ и вⷭкрси стыи геѡргїє мрⷮвца⸱ и прⷣѣ всѣми многыми люⷣми ꙋмьрша⸱ и мноѕи вѣровашѫ вь хⷭа⸱ въ нихже бѣ галиагерии⸱ єгоже волъ ꙋмори сты створи жива⸱ и идолы раꙁори мⷧтвоѫ⸱ томѹ же бывшꙋ⸱ и меⷱмъ въ главѫ ꙋсѣенъ быⷭ⸱ и тако скона сѧ. л. 165r.

Това четиво не е поместено в Охридския миней.

В Житието на св. Георги се откриват редица разлики между двете редакции, на което обръща внимание и А. Стойкова (Stoykova, 2016, с. 358). Някои от тях са на равнище лексикални синоними: сѫщѹ – бывшѹ, ѹдаренъ – ѹꙗꙁвенъ, остра – иꙁощрена. Други са на синтактично равнище: раꙁлиьнѣ мѫивь и – раꙁлино мⷱнъ бꙑвъ; меемь глва го ѹсѣена быⷭ – меⷱмъ въ главѫ ꙋсѣенъ быⷭ. На места е променен целият израз, като се запазва значението: шедь стыи и вьськрⷭи и – сты створи жива. Драгановият миней следва навсякъде втората редакция.

 

3. Изводи от представения материал

Въз основа на представените примери можем да направим следните изводи.

Първо, в някои от четивата между първата и втората редакция има доста разлики както на лексикално, така и на синтактично равнище, а на места има променени цели изрази. Освен това в някои части от четивата има съществени разлики между двата текста, които надхвърлят замяната на отделни думи или изрази. Понякога в една от двете редакции текстът е значително по-дълъг. По-често това се наблюдава при втората редакция (вж. Hristova-Shomova, 2020а; 2024, с. 251 – 267). Това показва, че втората редакция е извършена въз основа на гръцки източник, в който част от четивата са били по-обемни, отколкото са били в ръкописа, от който е направен първоначалният превод.

Второ, Охридският миней, който  съдържа новоизводни служби (по Йерусалимския устав) за месеците от септември до февруари и за август и староизводни служби за месеците от март до юли, навсякъде следва втората редакция, която е представена в Загребския пролог. Вижда се, че той е попълван с четива от Нестишния пролог по втората редакция[1]. Трябва да се отбележи, че в новоизводните минеи по принцип се поместват четива от Стишния пролог. А в Охридския миней намираме четива от Нестишния пролог, при това от неговата втора редакция. Това показва, че в книжовния център, в който е писан този ръкопис, са използвали втората редакция на Нестишния пролог.

Трето, в Драгановия миней от края на ХІІІ в., който е староизводен, проложното Житие на св. Георги също е по втората редакция. Драгановият миней е един от малкото староизводни служебни минеи, в които са поместени проложни четива (Turilov, 2012). Затова наличието в него на проложно житие по втората редакция е важно. То свидетелства за това, че още в самото начало на включването на проложни четива в служебните минеи втората редакция на Нестишния пролог е имала достатъчно широко разпространение на Балканите и сред българските книжовници.

 

4. Общи грешки между първата и втората редакция на Нестишния пролог

Трябва да се отбележи, че в Нестишния пролог има места, на които във всички южнославянски преписи (както по първата, така и по втората редакция) се намират общи грешки, докато в някои източнославянски преписи се съдържа правилният текст. Тук привеждам два примера. В Житието на св. Анастасия (22 декември) изразът ἔλαβε δὲ ἄνδρα Πόπλιον λεγόμενον в староруския Софийски пролог се превежда с поꙗ же мѹжѧ поплиꙗ нарицамаго (л. 99v, Krysko, 2010, с. 512). В Лесновския пролог (по първата редакция) преводът е поѩ же мѫжа по пльти глемааго (л. 93v, Pavlova & Zhelyazkova, 1999, с. 111), а в Загребския пролог (по втората редакция): поть же мѹжа по пльти (л. 93r). В староруския източник собственото име Πόπλιον е предадено правилно, а в южнославянските преписи и по двете редакции вместо него се намира сгрешената фраза по плъти. Това показва, че техният първичен източник е бил със сгрешен текст.

Следващият пример е от четивото за Въздвижение на 14 септември. В гръцкия му текст е използвана думата ἱστοριογράφων. В Лобковския пролог тя е преведена правилно с исторіи писателі (л. 16в, Krysko, 2010, с. 68), а в двете южнославянски редакции се намира една и съща грешка, която произлиза от това, че не е разбрана думата история: створи писатель в Лесновския пролог (л. 14v, Pavlova & Zhelyazkova, 1999, с. 32) и створи писани в Загребския пролог (л. 14r). Очевидно и двете редакции произлизат от източник с грешка: замяна на истории с глаголната форма створи.

Към тези примери може да се добави и едно място в Житието на св. Варвара, където южнославянските преписи и по двете редакции съдържат вариант, различен от варианта в староруския Софийски пролог. В него изразът μίαν θυρία ποιῆσαι се превежда с динꙑ двьрцѣ створити (л. 79r, Krysko, 2010, с. 432), а в двете южнославянски редакции се намира друг израз: дино окъньце сьтворити (в Лесновския пролог, л. 79v, Pavlova & Zhelyazkova, 1999, с. 97; в Загребския пролог, л. 78v). И в този случай общият източник на двете южнославянски редакции е съдържал промяна спрямо първоначалния превод.

Тези примери водят до извода, че южнославянските преписи на Нестишния пролог и по двете му редакции са вторични по отношение на източнославянските.

 

Заключение

В обобщение може да се каже, че разликите между двете редакции на Нестишния пролог понякога се проявяват само на равнище синонимия, но в много случаи те се отнасят до състава и съдържанието на проложните четива. В някои български служебни минеи, както староизводни, така и новоизводни, се намират проложни четива по втората редакция. Това показва, че тя е била достатъчно добре известна на българските книжовници и не може да се каже със сигурност къде е възникнала. Наличието на общи грешки и в двете южнославянски редакции, при съществуването на староруски преписи с правилно четене, показва, че известният днес средновековен превод на Нестишния пролог е създаден сред източните славяни и по-късно е бил пренесен на Балканите.

 

Благодарности и финансиране

Статията е подготвена с финансовата подкрепа на програма SUMMIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с която се осъществи моето участие в ХVІІ международен конгрес на славистите с доклад на същата тема.

 

Acknowledgеments & Funding

The article was prepared with the financial support of the SUMMIT program at Sofia University “St. Kliment Ohridski”, which made it possible for me to participate in the XVII International Congress of Slavists with a paper on the same topic.

 

 

ИЗПОЛЗВАНИ РЪКОПИСИ

Драганов миней. Български ръкопис от края на ХІІІ в., пази се в Зографския манастир на Света гора под № 54. Използван е по фотокопия в Зографската стая към Библиотека „Филологии“ на Софийския университет.

Загребски пролог. Сръбски ръкопис от края на ХІІІ – началото на ХІV в., пази се в HAZU ІІІ.с.6. Използван е de visu.

Лесновски пролог. Български ръкопис от 1330 г., пази се в Белград, Архив на Сръбската православна църква, № 53. Използван е по изданието (Павлова & Желязкова, 1999).

Охридски миней, празничен. Български ръкопис от 1435 г., пази се в НБКМ, № 122, новоизводна за септември-февруари и август, староизводна за март-юли. Използван е de visu.

Софийский пролог. Староруски ръкопис от края на ХІІІ – началото на ХІV в., пази се в Санкт-Петербург, РНБ, Софийское собрание, № 1324. Използван е по изданието (Крысько, 2010).

 

ЛИТЕРАТУРА                                                 

Богдановић, Д. (1975). Две редакциjе стиховног пролога у рукописноj сбирици манастира Дечана. В: Упоредна истраживања. Т. 1 (37 – 72). Институт за књижевност и уметност.

Иванова, Кл. (1999). Пролог. В: Д. Петканова (съст.). Старобългарска литература. Енциклопедичен речник (с. 372 – 373). Петър Берон.

Крысько, В. Б. (ред.). (2010). Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Том І. Азбуковник. ISBN 978-5-91172-041-4.

Павлова, Р. & Желязкова, В. (1999). Станиславов (Лесновски) пролог от 1330 година. Фабер. ISBN 954-9541-41-Х.

Петков, Г. (2000). Стишният пролог в старата българска, руска и сръбска литература. Археография, текстология и издание на проложни стихове. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. ISBN 954-423-198-6.

Прокопенко, Л. В. (2011). Текстология Синаксаря (Пролога) за сентябрь-февраль. В: Крысько, В. Б. (ред.). Славяно-русский Пролог по древнейшим спискам. Том ІІ (690 – 759). Азбуковник. ISBN 978-5-91172-041-4.

Стойкова, А. (2016). Свети Георги Победоносец. Агиографски произведения в южнославянската средновековна традиция. Изток – Запад. ISBN 978-619-152-903-2.

Турилов, А. (2012). Забытые и малоизвестные факты из истории древнейшего перевода Пролога у южных славян (К проблеме „первого восточнославянского влияния”). Славяноведение, 47(№ 2), с. 8 – 26. ISSN 0869-544X.

Христова-Шомова, И. (2015). Проложните четива в Драгановия миней. В: Кирило-Методиевски четения 2015. Юбилеен сборник (157 – 174). Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-4007-2.

Христова-Шомова, И. (2020а). Загребският пролог като представител на втората южнославянска редакция на Простия пролог. Старобългарска литература, 61 – 62, с. 197 – 224. ISSN 0204-868Х.

Христова-Шомова, И. (2020b). Охридски миней. Първа част. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-5095-8.

Чистякова, М. (2018). Классификация южнославянских списков Синаксаря по структурным и языковым особенностям.  Slavistica Vilnensis, 63, с. 35 – 58. ISSN 2351-6895.

Mošin, V. (1959). Slavenska redakcija Prologa Konstantina Mokisijskog u svjetlosti vizantijsko-slavenskih odnosa XII – XIII vijeka. In: Zbornik historijskog instituta Jugoslavenske akademije. T. II (pp. 17 – 68). Jugoslavenska akademija znanosti i umjetnosti.

 

REFERENCES

Bogdanovich, D. (1975). Two redactions of the Verse Prolog in the Manuscript Collection of Dechani Monastery. In: Uporedna istrazhivanja (Comparative Studies), 1, 37 – 72. Institute for Literature and Art.

Chistyakova, M. (2018). Classification of the South Slavic Manuscripts of the Synaxarion According to Their Structure end Linguistic Features. Slavistica Vilnensis,  63, 35 – 58.

Hristova-Shomova, I. (2015). The Prolog readings in the Draganov Menaion. In: Cyrillo-Methodian Readings 2015. Anniversary Collection, 157 – 174. St. Kliment Ohridski University Press.

Hristova-Shomova, I. (2020а). The Zagreb Prolog as a Representation of the Second Redaction of the Second South Slavic Redaction of the Plain Prolog. Old Bulgarian Literature, 61 – 62,  197 – 224.

Hristova-Shomova, I. (2020b). Ohrid Menaion. First Part. St. Kliment Ohridski University Press.

Ivanova, Kl. (1999). Prolog. In: D. Petkanova (ed.) Old Bulgarian Literature. Encyclopedia, 372 – 373. Petar Beron.

Krysko, V. B. (Ed.). Slavic-Russian Prolog According to the Oldest Manuscripts. (2010). T. І. Azbukovnik.

Mošin, V. (1959). Slavenska redakcija Prologa Konstantina Mokisijskog u svjetlosti vizantijsko-slavenskih odnosa XII – XIII vijeka. In: Zbornik historijskog instituta Jugoslavenske akademije. II,  17 – 68. Jugoslavenska akademija znanosti i umjetnosti.

Pavlova, R. & Zhelyazkova, V. (1999). Stanislavov (Lesnovski) prolog from 1330. Faber.

Petkov, G. (2000). The Verse Prolog in the Ancient Bulgarian, Serbian and Russian Literature. Archaeography, Text Study and Edition of Prolog Verses. Paisij Hilendarski University Press.

Prokopenko, L. V. (2011). Text Study of the Synaxarion (Prolog) for September to February. In: Krysko, V. B. (Ed.). Slavic-Russian Prolog According to the Oldest Manuscripts, ІІ, 690 – 759. Azbukovnik.

Stoykova, A. (2016). St. George the Victorious. Hagiographic Works in the South Slavic Medieval Tradition. Iztok-Zapad.

Turilov, A. (2012). Forgotten and Little-known Facts in the History of the Oldest Translation of the Prolog Among the South Slavs (to the Problem of the Second “East Slavic Influence”). Slavyanovedenie, 47(2), 8 – 26.

 

THE SECOND SOUTH SLAVIC REDACTION

OF THE NON-VERSE (PLAIN) PROLOG

Abstract. The Non-Verse (Plain) Prolog is a Slavic book which contains short texts about saints and feasts for every day of the year. There are two South Slavic redactions of the Non-Verse Prolog. The existence of the second redaction was recently discovered. It is less common than the first and is found only in Serbian manuscripts. But Prolog readings are also included in some Office Menaia. Three Prolog readings are represented in this article according to two manuscripts of the Non-Verse Prolog: the Lesnovo Prolog from 1330 (a representative of the first redaction) and the Zagreb Prolog from the 13^th -14^th centuries (a representative of the second redaction), as well as according to two Office Menaia: The Draganov Menaion from the end of the 13th century and the Ohrid Menaion from 1435. The comparison shows that there are differences between the first and the second redaction, both at the lexical and syntactic levels, and sometimes entire expressions have been changed. Moreover, in some cases the text in one of the two redactions is significantly longer. The readings in the Draganov Menaion are according to the first redaction for the first half of the year (September-February) and according to the second – for the second half of the year (March-August), while the readings in the Ohrid Menaion always follow the second redaction. Further, there are common errors between the two South Slavic redactions, while Old Russian manuscripts with correct reading are known. This witnesses that the medieval translation of the Non-Verse Prolog was created among the Eastern Slavs and was later brought to the Balkans.

Keywords: Non-Verse Prolog, Office Menaion, medieval Slavic translations, text redactions

 

Prof. Iskra Hristova–Shomova, D.Sc.

ORCID: 0009-0005-1603-2562

Sofia University “St. Kliment Ohridski”

ishomova@slav.uni-sofia.bg; iskrashomova@gmail.com

 

 

[1] Това се отнася до всички проложни четива в този ръкопис (вж. Христова-Шомова, 2020b, с. 100 – 123).

>> Изтеглете статията в PDF <<