Ивайло Димитров
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2021-04-01
Резюме. Според водещи кантоведи малко след средата на 60-те години на XVIII век Кант осъзнава, че програмата му за реформа на метафизиката не може да бъде разгърната по метода на концептуалния анализ, който дотогава е смятал за по-адекватен от синтетичния метод на волфианците, копиращ математическия. В този текст поставям под въпрос твърдението за наличие на предкритически проект за „аналитична метафизика“, като се опитвам да покажа, че дори и за „предкритическия“ Кант собственият метод на метафизиката е същностно синтетичен, но въпросният синтетичен градеж е следвало да се подготви чрез критическа и последваща изчерпателна анализа на ключовите материално-инструментални понятия на подвъпросната особена философска наука.
Ключови думи: Кант; метод; анализ; синтез; метафизика; философия
Свързани статии:
Урокът по история чрез методите на активното учене
Application of the Маthematical Functions in the Economic Analysis of the Enterprise
DUALISTIC AND TRADITIONAL RELIGIOUS VIEWS AND THEIR EFFECT ON THE SOCIAL FABRIC IN BULGARIA
МЕЖДУ ,,НЕБЕСНАТА НИШКА“, ДОМА И ТЪРЖИЩЕТО: АСПЕКТИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА ПРЕДАЧЕСТВОТО И ТЪКАЧЕСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (XII – XIV ВЕК)
