Татяна Ичевска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2025-1-1T
Резюме. Този текст се опитва да отговори на въпроса доколко фигурата на стария ерген успява да провокира интереса на българската литература. Във фокуса на вниманието ни ще бъдат текстове, различни по времето на своето създаване и жанровите си специфики, а в хода на наблюденията литературноисторическата хронология ще бъде пренебрегвана за сметка на формирането на общи проблемни ядра, които биха ни помогнали да реконструираме някои от литературните биографии на стария ерген. Първата от тях стъпва върху мотива за раздяла с ергенския живот. Разказите „Вятърната мелница“ и „Жената със златната коса“ на Елин Пелин, както и романът „Приключенията на Гороломов“ на Йордан Йовков привличат вниманието към онези необичайни събития и/или обстоятелства, които драстично преобръщат обичайното ергенско съществуване. Във втората биография, която можем да различим (повестта „Чичовци“ на Иван Вазов), старият ерген предизвиква любопитство и интерес към себе си, от една страна, заради екстравагантния си външен вид, а от друга – заради влизането в ролята на философ. Въпреки специфичните различия, произтичащи от литературноисторическия и социокултурния контекст, продукт на които са герои като Боянов и Костов, не е трудно да се види, че и в двете творби на преден план е изведен проблемът за непълноценността на живота на стария ерген.
Ключови думи: стар ерген, философстване, мечтателност, снобизъм, (не)пълноценно съществуване
Свързани статии:
Building Social Capital through Safety and Security: A Focus on Sports Events for Persons with Disabilities
Impact of Anti-Doping Checks and Training on the Violations and Penalties Imposed on Bulgarian Athletes
Paradigms for Soft Skills Enhancement in Military Healthcare
Счетоводната професия в дигиталната ера – много повече творческа
