Дом по мярка на нашите деца

Да заведеш детето си за първи път на детска градина е предизвикателно занимание. Детето плаче и се дърпа, а родителите му влагат цялото си красноречие и психологическа устойчивост, за да му обяснят, че отива на много хубаво място с много приятни деца и много хубави играчки. При това времето от напускането на дома до обуването на пантофките в преддверието на градината е кратко. Трябва да се справиш бързо, защото има час, а пък и ти, в общия случай, отиваш на работа. Твоето място – работата, е също толкова приятно, но с една разлика – децата са станали възрастни, а от играта зависи развитието на обществото. И ето тук – върху този преход от дете във възрастен и от детска градина в обществото, италианецът Лорис Малагуци (1920 –1994) концентрира вниманието и ума си, за да се роди образователната философия, известна днес като „Реджо Емилия“.

„Добрите места за малки деца трябва да създават моделите на по-добро общество, в което детето няма търпение да влезе, а семейството му се чувства подкрепено и овластено“.

Думите са на Нора Гавазова, основател на „Детската къща“ във Варна и председател на Фондация за детско развитие „Калейдоскоп“. И двете организации популяризират в България разпространения в цял свят образователен подход на северноиталианската община Реджо Емилия, въведен от журналиста, учител и образователен психолог Малагуци (в. „Аз-буки“, бр. 6-2023).

Преди да влезем заедно с Нора в „Детската къща“ във Варна, за да разберем какво точно означава добро място за малките деца и дом, който им е по мярка, ще цитираме г-н Малагуци, който казва, че идеята на образователния подход е „да изгради добри граждани, които ще могат да се изправят пред трудностите с позитивна нагласа и ще знаят как да намерят креативни решения“.

„Когато през 2012 г. създадохме „Детската къща“ – разказва Нора Гавазова, – концепцията беше нетипична за града, не беше ясно дали хората ще я приемат. Но се оказа, че Варна има голяма нужда от различни места и различен вид професионализъм в грижата за малки деца.“

„Детската къща“ работи целогодишно, с кратка лятна ваканция през август.

Седмичната програма за деца от 3 до 6-годишна възраст е организирана в два блока – сутрешен, от 9 до 12 ч., и следобеден блок – от 15 до 18 ч.

Има и групови активности, а също и йога, музика, тематични ателиета. Работилниците, които се провеждат в рамките на 45 минути следобед, могат да се посещават и самостоятелно, и определено имат привлекателни имена. Като започнем с това, което носи заглавието на ръководството за измисляне на истории и възбуждане на въображението на Джани Родари – „Граматика на фантазията“, и продължим с другите ателиета, озаглавени не по-малко интересно – „Математика с радост“, „Танц, движение, допир“, „Светлина, форма, цвят“ или пък „DIY музикална банда“.

Първото – „Математика с радост“ и последното – „DIY музикална банда“, се предлагат и на по-големите в съботната програма, която започва в средата на септември и продължава до юни. Разбира се, тематичните ателиета могат да бъдат и други в зависимост от програмата за конкретната година.

На сайта на „Детската къща“ пише, че е място, вдъхновено от образователната философия „Реджо Емилия“ и осигурява седмична алтернатива за деца от 3 до 6-годишна възраст, както и съботна програма за деца от 5 до 12 години. Питам Нора на какво точно е алтернатива „Детската къща“ – на средата на стандартното учебно заведение, на семейната среда?

„Предлагаме алтернатива на разбирането за детската грижа

– обяснява Гавазова. – Не както предимно се наблюдава у нас – като някаква не съвсем положителна неизбежност, защото майката трябва да работи, а детето “все някога” да се социализира или да бъде “подготвено” за училище. Понятието „алтернатива“ не следва да се разбира като заместител на принципа “или-или”. „Детската къща“ е разширена и обогатена грижа. Тя представлява още един дом, който е вълнуващ, защото е непознат, а непознатото не само плаши, но и вълнува. Но също така „Детската къща“ е дом по мярка на децата. Качествената ранна грижа и образование не трябва да е “по-малкото зло” за семейството или да го възприемат като принуда, наложена по закон, какъвто е прецедентът в България за 4-годишните.“

И така по пътя, очертан от философията „Реджо Емилия“, в „Детската къща“ работят за първите 7 години. Ранното детско развитие е приоритет. Децата са активни членове на общността, имат свои мисли, предлагат идеи и са наблюдавани от учителите, които всъщност не налагат, не изискват и не ограничават, а са изследователи на детството и защитават правата на децата.

Нора твърди, че

най-важното в концепцията е на детето да не се гледа „от високо“, като на недоразвит член на обществото,

който предстои да бъде напълнен със знания, или като на недорасло същество, което трябва да бъда ограничавано или непрекъснато закриляно. Ако се постъпва така, децата не изграждат умения за взимане на самостоятелни решения и порастват с внесени им от ранна детска възраст много тревоги.

„Есенцията на „Реджо“ подхода, която го откроява сред богатия пейзаж от реформаторски образователни течения – казва Нора, – е в изграждането на жива култура на демокрация и съпротива, колкото и необичаен да ни се струва изборът на точно тези думи, когато говорим за много малки деца. И тази култура започва от раждането.“

Като се стараят да конструират модел на ученето, който не е затворен в границите на известното, а се извлича като следствие от създаване на критична мисъл и от различните гледни точки — това, което всъщност наричаме „учене през целия живот“, в „Детска къща“ желаят да предоставят на всяко дете високо качество на живот, да му създадат увереност, че притежава реални права за участие в този живот, така че то да бъде пълноценен гражданин на общността си тук и сега.

„Това са нагласи, които променят тъканта на обществото и ми се иска да вярвам, че колкото и да е малка като модел, “Детската къща” работи с натрупване за изграждането им, поне на местно ниво във Варна“, споделя Нора.

Една от последните инициативи на „Детската къща“ пробужда интереса на варненската общественост. В чест на 1 юни, празника на детето,

рисунки и мисли на деца на възраст между 3 и 7 години се появяват директно върху прозорците на сградата на Община Варна и на Информационния център.

Изложбата „Деца, които мислят за неща, които ги няма“ се открива от кмета на морската столица Благомир Коцев. Малките творци провокират минувачите да видят по различен начин една от основните сгради, да се удивят на запомнящите се детски изречения, като например „Възрастните трябва да се наспиват добре“ и „Човек понякога мисли, мисли и нищо не измисля“.

Организаторите от Фондация „Калейдоскоп“ споделят, че в основата на юнската изложба „Деца, които мислят за неща, които ги няма“ стои куражът да възприемаме децата не като обекти на преподаване и възпитание, а като носители на изследователско мислене, свобода и творчески дух, като извънредно важни хора за нашето общество.

Посланието е простичко.

Децата са граждани сега, а не в бъдеще време.

Те могат да конструират гледни точки, различни от наложените чрез социални модели, и са способни да ги отстояват публично. Инициативата насърчава излизането извън съществуващите схеми на познатото чрез възпитаване от най-ранна възраст на творческото и критичното мислене и нагласата за сътрудничество.

„При нас децата наистина се чувстват като във втори дом – казва Нора Гавазова. –  От своя страна, родителите започват да виждат на практика, че децата им получават качествено образование и грижа през първите 7 години.“

Нора допълва, че на национално ниво тези ценности се популяризират както през “Детска къща”, така и чрез Фондация “Калейдоскоп”, която организира събития, онлайн семинари, обучения за учители и изложби. Създадена през 2019 г., „Калейдоскоп“ е плод на директния контакт с Reggio Children — организацията, която разпространява образователния подход „Реджо“ по света.

В края на септември тази година Фондация „Калейдоскоп“ организира във Варна Международен образователен форум „Реджо Емилия“ под наслов „Децата и Градът“,

който ще срещне специалистите в ранното образование от Италия Паола Строци и Марина Кастанети с местните образователни и културни общности. Но преди да се запознаем отблизо със Строци и Кастанети, искахме да надникнем в „Детската къща“ във Варна. Не само защото това място привлича с необичайната си образователна концепция, но и защото през 2019 г. Варна стана първият български домакин на форум, посветен на подхода „Реджо“ в образованието, а опитът на италианския град Реджо Емилия е признат за „най-добър образователен подход към ранното детство” от ЮНЕСКО.

Философията за това как да учат децата от ранна възраст набира все повече привърженици. При домакинството на Варна – първата конференция, озаглавена „Образът на детето” и организирана от Фондацията за детско развитие „Калейдоскоп”, основен лектор е президентът на „Реджо Чилдрън“ – Клаудиа Джудичи. Тя е не само участник в различни международни изследователски проекти, но е включена и в няколко работни групи на италианското образователно министерство.

Сега, през септември, българските педагози получават възможност да общуват на живо с Паола Строци и Марина Кастанети – две имена от света на ранното образование, които заедно с Лорис Малагуци в края на 80-те години на XX век създават детска градина „Диана” в Реджо Емилия. С различното си обучение и грижа към най-малките „Диана“ дава впечатляващ пример и увлича след себе си и други учебни заведения в Реджо. Така през 1991 г.

детските ясли и градини в северноиталианския град са обявени за най-напредналите места за ранно детско образование в света,

а Реджо Емилия започва да привлича вниманието на утвърдени учени, изследователи, експерти и политици, за които изграждането на една по-добра визия за детството е тема от дневния ред на света. Такава, каквато се надяваме да стане и у нас. По примера на „Детската къща“ във Варна и желанието на нейния създател Нора Гавазова ни се иска да поработим още върху първите 7, а в невръстните си наследници да видим хора с права и отношение към заобикалящия ги свят, способни да го разберат.

Нора Гавазова, основател на „Детската къща“ във Варна:

„Диалогът с Reggio Children ни дава тласък да се свързваме с други образователни и обществени институции на национално ниво, да изграждаме връзки към италианския град Реджо Емилия и намиращия се там Международен обучителен център “Лорис Малагуци” – ключова международна точка за качество и иновации в ранното образование за всички континенти.

От тази година България официално стана член на международната мрежа на Reggio Children, което е голямо признание за работата ни и важна стъпка за страната. Присъединяваме се към една голяма и силна мрежа от застъпници за по-добро детство и по-здрави общества.“

Свързани статии:

Как деца решават конфликти Мобилен детски фитнес и солна стая в детска градина във Варна Защо ИТ образованието е нужно на всеки Сън навън за здраве в яслите в Нидерландия