Владимир Сабоурин
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
https://doi.org/10.53656/phil2024-04-07
Резюме. През късносъветската епоха научната фантастика е една от първите зони на идеологическия космос, регистрираща изчерпването на комунистическата утопия именно в рамките на литературния жанр, имащ за цел репрезентацията ѝ. Историята на „редактирането до смърт“ на повестта на братя Стругацки Пикник край пътя е разгледана като представителна за антиутопичното „безпокойство в културата“ на късния реално съществувал социализъм. Едновременно с цензурното укротяване на безпокойството научнофантастичната дистопия на Стругацки е подложена на радикален прочит в екранизацията на Андрей Тарковски Сталкер като „добър музикален текст“ по Хегел. В сравнение с цензурната редакция, която е едва несмела емендация, в крайна сметка, скромно копнееща за добър живот през най-ситите и умерено репресивни години на съветската власт, естетически сингулярният прочит на Тарковски наистина е „Зона“ на редактиране до смърт.
Ключови думи: късносъветска епоха, научна фантастика, цензура, препрочит, братя Стругацки, Хегел, Андрей Тарковски
