Ас. д-р Никифор Аврамов
Институт по философия и социология – Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2023-02-07
Резюме. Представям понятието за творческо изкуство като кръстопът на основните положения, правещи изкуството изкуство. Самото понятие явявам из единяването на творчеството като съответстващ на понятието за φύσις тласък, с изкуството, като съответстваща на νόμος и човешката форма рамка. Показвам, че понятието, доколкото предполага дълбинна онтология (възможна като метафизически осмислена онтология), говори за двойки категории: вътрешно – външно, нематериално – материално. Последните разглеждам като вече налични в класическата антична метафизика, откъдето съответно пояснявам историческото положение на опита ми: осмислянето на продължаването на метафизическата традиция из темата за изкуството, надхвърляйки нейното оттласване от разглеждането на изкуството в метафизичната му светлина.
Ключови думи: изкуство; творчество; творческо изкуство; метафизика; дълбинна онтология