Национално издателство "Аз-буки"
Министерство на образованието и науката
Wikipedia
  • Вход
  • Регистрация
Аз-букиНационално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG
Няма резултати
Вижте всички резултати
Аз-буки Национално издателство за образование и наука
Няма резултати
Вижте всички резултати
Начало Новини Новини 2024 Брой 17 – 18, 25.04-08.05.2024 г.

Когато иновациите решават конкретни проблеми

Централната лаборатория по приложна физика съчетава наука, нововъведения и бизнес

Елена Василева от Елена Василева
03-05-2024
в Брой 17 – 18, 25.04-08.05.2024 г.
A A
Проф. Лиляна Колаклиева. Снимки – БАН

Когато науката върви ръка за ръка с иновациите и бизнеса, крайните резултати са впечатляващи. Доказва го Централната лаборатория по приложна физика (ЦЛПФ) на БАН в Пловдив, която работи всекидневно по най-различни проекти и поръчки от фирми.

Наскоро Лабораторията чества 45 години от създаването си на тържествено събитие, на което бяха споделени някои от основните направления в научно-приложната ѝ дейност, иновативните разработки и дейностите в полза на обществото.

Централната лаборатория по приложна физика е специфично звено в БАН

То е единственото юридическо звено на Академията в Пловдив и е съучредител на Регионалния академичен Център в Града под тепетата.

Дейността ѝ не е само научна – стремежът е както да създава, разпространява и популяризира научните знания, така и да ги прилага в практиката, включително с трансфер на технологии. Разполага с 30 души щатен състав, 21 от които са научно-технически персонал.

Основните теми, върху които работят изследователите, са многофункционалните нанокомпозитни и наноразмерни материали и нанотехнологии за покрития с приложение в мехатрониката и индустрията, иновативните инфрачервени фотодетектори, автономните енергоспестяващи екологични системи и иновативните оптични сензори и оптични технологии за медицината.

„В иновативната ни дейност акцент са твърдите и свърхтвърдите покрития за индустриално приложение. Иначе казано, това са тънки слоеве, които се нанасят върху детайли и инструменти, за да се подобрят свойства на материалите и техните повърхности“, обяснява директорът проф. Лиляна Колаклиева.

За да онагледи още по-ясно своята и на колегите си работа, тя дава пример с появилите се в търговската мрежа прибори с жълт цвят.

„Това е титанов нитрит върху стоманени прибори – казва тя. – Когато става дума за индустрията, покритията, които изработваме, са предназначени да променят свойствата на повърхностите – да ги направят здрави, твърди, устойчиви, да се удължи времето им на експлоатация“, добавя проф. Колаклиева.

Въпросните покрития са възникнали заради необходимостта повърхностите на дадени инструменти да се направи твърда и да не се износва.

Основната цел е удължаване живота на детайлите,

като първоначално те намират приложение в машиностроенето и металообработването.

Впоследствие приложението им се разширява и те се използват в автомобилостроенето, самолетостроенето, както и при всякакви детайли, които са подложени на изтриване. Степента на твърдост на покритието се измерва в гигапаскали.

„Твърдите покрития са до 40 гигапаскала, свръхтвърдите – между 40 и 60 гигапаскала. Има и ултратвърди покрития, които са над 60 гигапаскала. За сравнение, диамантът, който се смята за най-твърдия кристал, е със 70 гигапаскала твърдост“, обяснява проф. Колаклиева.

По думите ѝ, степента на твърдост на покритията зависи от приложението им – има еднослойни и многослойни покрития, многокомпонентни и др. Ако са за пробивни инструменти, ще са с една твърдост, ако са за инструменти, подложени на триене – с друга.

Първоначално изследователите в Лабораторията са работили върху изработването на твърди покрития, използвайки титаниев нитрит. Директива на ЕС обаче разпорежда да се сведат до минимум лубрикантите в металообработващата промишленост, които са канцерогенни. Затова и учените се съсредоточават върху свърхтвърди покрития, включващи нанокомпозити, които да са твърди, с добра устойчивост и да запазват качествата си дори при температура от 1000 градуса. Подобна устойчивост имат именно нанокомпозитните структури, върху които работят в Лабораторията.

„Покритията могат да се използват като декор във всекидневието, в приборите за хранене, в бижутерията, в медицината“, разказва проф. Колаклиева.

В ортопедията например това направление е особено перспективно, тъй като последните години се оказва, че сегашните титаниеви сплави, които се използват в ортопедичните приспособления, не са толкова безобидни за организма.

„Те не са много препоръчители и затова търсим други биосъвместими покрития, които да са здрави, но и еластични, да се менят според протезатата“, казва тя.

Твърдите покрития намират приложение още в стоматологията

– за инструментите, с които се обработват зъбите, както и за изработката на стентове.

„Това е по-деликатно направление, трудно е да се намери партньор от медицинските университети, с който да се проведат нужните експерименти“, обяснява директорът на Лабораторията.

Оттам разработват и други тънки слоеве – за соларни елементи. „Сегашните елементи, изградени на базата на силиция, са с малък коефициент на полезно действие. Затова разработваме съединения на базата на галиев арсенид с различни елементи, плюс азот, като тези соларни клетки са с доста по високо КПД.

Изходните материали, върху които се правят, са скъпи, което е проблем за индустрията“, разказва още проф. Колаклиева.

В момента Лабораторията работи с над 30 фирми и получава месечно по няколко поръчки. Договори за разработки например има с няколко компании от Пловдив и Габрово.

„Преди 15 г. фирмите идваха, казваха, че искат по-твърди инструменти, а разработката оставаше за наша сметка. Сега ми прави много добро впечатление, че те идват и подписват договор за разработката, която поемат финансово“, казва проф. Колаклиева.

По думите ѝ, с колегите се

опитват да се съобразяват в най-новите тенденции в областта,

включително иновациите им да решават конкретни проблеми.

„Например да преодолеем крехкостта на свърхтвърдите покрития. Те са твърди, но се чупят лесно. Задачата е как хем да са еластични, хем твърди“, посочва тя.

Специално внимание в Централната лаборатория по приложна физика заслужава и създадената технологична и изследователска инфраструктура, която включва реновиране и разширение на чистата стая, както и съвременното уникално технологично и изследователско оборудване.

Лабораторията разполага със сканиращ електронен микроскоп на стойност над 1 млн. лв., предназначен за изследване на морфологията, структурата и състава на свръхтвърдите покрития, разработвани от учените

Част от оборудването е закупено с помощта на два центъра, създадени с евросредства – Центъра за върхови постижения по мехатроника и чисти технологии и Центъра за компетентност „Интелигентни мехатронни, еко- и енергоспестяващи системи и технологии“. Благодарение на тях лабораторията разполага със сканиращ електронен микроскоп, наноиндентор, калотестер и др.

Уникален за България е и трибометърът – уред за измерване на износването

Той разполага с термокамера, която позволява да се измерва износването дори при температура от 1000 градуса.

За високото качество на работата и продукцията на Централната лаборатория по приложна физика говорят и многобройните ѝ контакти и сътрудничества с български научни организации – с Института по електроника, Института по физикохимия, Института по обща и неорганична химия, Института по физика на твърдото тяло, Института по оптически материали и технологии, Софийския и Пловдивския университет, ТУ – Габрово, ТУ – София – филиал Пловдив, ХТМУ.

Лабораторията си партнира и с водещи европейски научни организации – с Катедрата по физика на „Аристотел университет“ в Солун, Гърция – за изследване на свръхтвърди нанокомпозитни покрития; с Университета „Йоханес Кеплер“ в Линц, Австрия – за изследване на оптичните свойства на многослойните покрития, нанесени при ниски температури, с RISС Ltd. – за анализ на данни и ГРИД и облачни системи; с Техническия университет в Либерец, Чехия – за изследване на твърди покрития; с Университета на Квебек в Отава, Канада – за изследване на спектрална поляриметрия на поляризирана флуоресценция на магнитнооптични материали и приложение в прецизни сензори; с „Империал Колидж“ – Лондон, и с Университета на Ливърпул, Великобритания, и др.

Your Image Description

Свързани статии:

Самолекуването може да е следващата пандемия Тормозът вкъщи срива жертвите психически Медът е най-лесен за фалшифициране „Бърза помощ“ спасява ДНК

Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":

Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

Телефон: 0700 18466

Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg

Научните списания се продават и в книжарница „Сиела“ – подлез на Ректората на СУ „Св. Св. Климент Охридски“.

Адрес: София 1000, бул. „Цар Освободител“ №22

Етикети: БАННаукаПроф. Лиляна КолаклиеваЦЛПФ – Пловдив

Последвайте ни в социалните мрежи

СподелянеTweet
Предишна статия

Звездни спектакли привличат ученици в Планетариума в Смолян

Следваща статия

Самолекуването може да е следващата пандемия

Следваща статия
Самолекуването може да е следващата пандемия

Самолекуването може да е следващата пандемия

ДГ „Кремена“ в Пловдив с лего стая и нова библиотека

ДГ „Кремена“ в Пловдив с лего стая и нова библиотека

Веселите делфинчета от Кранево

Веселите делфинчета от Кранево

Последни публикации

  • България с трима медалисти от Space Camp
  • Сп. „История“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • ПОКАНА ЗА ИСТОРИЯ. Няколко критични бележки по повод първия опит за историческо изследване на телевизията в България
  • Dynamics of Cultural and Religious Processes in Areas of Depopulation
  • EUGENICS AND EUTHANASIA IN CZECHOSLOVAKIA (1914 – 1945): HISTORICAL, SOCIAL, AND EDUCATIONAL CONTEXTS
  • САРДИНСКИЯТ ВОЕННОПЛЕННИК ОТ АТАКАТА НА ЛЕКАТА БРИГАДА: ПРЕМЕЖДИЯТА НА ЛЕЙТЕНАНТ ДЖУЗЕПЕ ЛАНДРИАНИ ПО ВРЕМЕ НА КРИМСКАТА ВОЙНА
  • ИЗЧЕЗНАЛИ СОФИЙСКИ СГРАДИ И ПАМЕТТА ЗА СТОЛИЧНИЯ БЛАГОДЕТЕЛ ИВАН ДЕНКОГЛУ
  • НЮФУС ДЕФТЕРИТЕ КАТО ИЗВОР ЗА РЕГИОНАЛНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
  • Сп. „Стратегии на образователната и научната политика“, книжка 4/2025, година XXXIII
  • SOCIAL INCLUSION AND EDUCATION WORK WITH INMATES DURING AND AFTER IMPRISONMENT. REVIEW OF THE INTERNATIONAL CONFERENCE ON SCIENTIFIC RESEARCH AND GOOD PRACTICES AND ITS PUBLISHED COLLECTION OF PAPERS
  • Европейската седмица на спорта #BeActive провокира към активност за десета година
  • ЕКОСИСТЕМНИ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНТЕГРИРАНИТЕ ПОЛИТИКИ И ПРАКТИКИ ЗА ПОДКРЕПА НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ОПИТ И НАГЛАСИ НА БЪЛГАРСКИТЕ БИБЛИОТЕКИ КАТО ПАРТНЬОРИ В ОБЛАСТТА НА ДОСТЪПНИЯ ТУРИЗЪМ
  • COLLABORATION BETWEEN SOCIAL WORKERS (CASE MANAGERS) AND SOCIAL PEDAGOGUES IN THE APPLICATION OF THE FAMILY CASE MANAGEMENT MODEL
  • PARADIGMAL FOUNDATIONS OF ACADEMIC INTERACTION BETWEEN SCIENTIFIC INNOVATIONS AND THE PRESERVATION OF CULTURAL IDENTITY
  • ПРЕОБЛАДАВАЩИ НАСТРОЕНИЯ СРЕД БЪЛГАРСКИТЕ УЧИТЕЛИ И УНИВЕРСИТЕТСКИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ ОТНОСНО РОЛЯТА НА ИЗКУСТВЕНИЯ ИНТЕЛЕКТ (ИИ) В ОБРАЗОВАНИЕТО
  • НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗУЧАВАНЕ НА „ЗЕЛЕНО ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО“ В УНИВЕРСИТЕТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
  • ТРАНСФОРМАЦИИ НА ПАЗАРА НА ТРУДА И НУЖДАТА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНИ РЕФОРМИ
  • Олег Попов, член на журито на Националния фотоконкурс „В моето училище е най-хубаво“ : Нищо не е толкова лесно, колкото изглежда през обектива
  • Отличиха медалистите от международните олимпиади по природни науки за 2025 г.
  • Как да поискам извлечение от ведомост за заплата?
  • Модерно е да се рефлектира вместо да се размишлява

София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5

+0700 18466

izdatelstvo.mon@azbuki.bg
azbuki@mon.bg

Полезни линкове

  • Къде можете да намерите изданията?
  • Вход за абонати
  • Начало
  • Контакт
  • Абонамент
  • Проекти
  • Реклама

Вестник „Аз-буки”

  • Вестник “Аз-буки”
  • Абонамент
  • Архив

Научните списания

  • Стратегии на образователната и научната политика
  • Български език и литература
  • Педагогика
  • Математика и информатика
  • Обучение по природни науки и върхови технологии
  • Професионално образование
  • История
  • Чуждоезиково обучение
  • Философия

Бюлетин

  • Достъп до обществена информация
  • Условия за ползване
  • Профил на купувача

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"

Welcome Back!

Login to your account below

Forgotten Password? Sign Up

Create New Account!

Fill the forms bellow to register

All fields are required. Log In

Retrieve your password

Please enter your username or email address to reset your password.

Log In
bg_BG
en_US bg_BG
  • Вход
  • Sign Up
Няма резултати
Вижте всички резултати
  • Начало
  • За нас
    • За нас
    • Структура
    • Екип
    • Етика и правила
    • Документи
  • Вестник „Аз-буки“
  • Списания
    • Стратегии на образователната и научната политика
    • Български език и литература
    • Педагогика
    • Математика и информатика
    • Обучение по природни науки и върхови технологии
    • Професионално образование
    • История
    • Чуждоезиково обучение
    • Философия
  • Издания
  • Проекти
  • Реклама
  • Абонамент
  • Контакт
  • en_US
  • bg_BG

© 2012-2025 Национално издателство "Аз-буки"