Домакинството ни на Световното първенство по унивеситетски дебати – кулминация от натрупания опит и успехи

„Домакинството на Световното първенство по университетски дебати е кулминацията от натрупания опит и успехите на състезателите, както и от други събития, които сме правили през годините, включително и Европейското първенство по дебати, което се проведе в Бургас през 2023 г.“, казва  за „Аз-буки“ председателят на Асоциация „Дебати България“ Николай Ангелов.

Състезанието е комбинация от девет предварителни кръга и финал.

Ангелов прави сравнение с предварителни групи във футбола. Разпределението на участващите отбори е на случаен принцип. Всяка победа носи точки.

„Колкото повече точки събираш, толкова повече се изправяш срещу други добри отбори с повече точки. След деветте предварителни кръга има класиране на всички отбори, на базата на което най-добрите продължават в елиминационни кръгове – осминафинал, четвъртфинал, полуфинал и финал“, разяснява председателят на Асоциацията.

След предварителните кръгове българските се отбори заемат пето и седмо място в света. На елиминационните кръгове отборът на Бисер Ангелов и Мария Манчева стига до четвъртфинала, а на Велина Андонова и Алек Селвелиев – до финал.

Темите, върху които трябва да дебатират младежите, са най-различни.

Някои са философски, други относно проблеми в обществото. Ангелов дава пример, че е имало дебати за данъчната политика на България или  какво трябва да прави Европейският съюз като военна стратегия. На полуфинала отборите дебатират дали тежките мерки по време на ковид пандемията са били правилни, или не, а на финала – дали изкуственият интелект трябва да се развива с по-човешки качества, или напротив.

Състезанията по дебати протичат по сходен начин. Организаторите обявяват темата 15 минути преди дебата, както и позицията, която даденият отбор ще заеме. Участниците не избират дали са „за“ или „против“ темата. Това става на случаен принцип и те трябва да защитават позиция, която може дори да отговаря на истинската им позиция като граждани. Разполагат с 15 минути да формулират най-правилните аргументи и да се подготвят за дебата.

„Участниците се подготвят по множество теми от различни сфери през цялата година преди събитието. Те трупат опит през цялата си дебатьорска и състезателна кариера. По-голямата част от участниците, включително и българските отбори, са започнали още като ученици. В процеса на подготовка научаваш много по различни теми – от основни принципи на икономика до философия“, обяснява председателят на Асоциацията.

По негови наблюдения през последните години има по-засилен интерес към дебатите от страна на българските ученици. С организацията често се свързват за откриване на нови клубове в различни градове, институции и училища. Интерес има и от страна на родители или индивидуално от ученици и студенти, които искат да се занимават с дебати.

„В периода между 2015 и 2018 г. имаше покачване на интереса към дебатите, но по време на ковид пандемията част от структурите и от клубната мрежа намаляха. Последната година обаче успяхме да се върнем. Това се забелязва и по събитията, които се случват в България“, категоричен е Ангелов.

Само за последната година освен националните състезания за ученици и за студенти, които Асоциация „Дебати“ организира, екипът ѝ е подкрепил и над 25 събития в различни части на страната, организирани от клубове от нейната мрежа. „За мен това е най-големият показател, че интересът се покачва“, посочва председателят.

Тази година Асоциация „Дебати България“ отбелязва 15 години от своето създаване. Към момента тя обединява 30 дебатьорски клуба в 10 града в страната. Има и няколко клуба, които са изцяло онлайн и събират хора от цяла България. Те са подходящи и за младежи, в чиито населени места няма възможност за създаването на нов клуб.

Събеседникът ми допълва, че дори в дадено населено място да няма сформиран клуб по дебати, ако ученици или студенти имат желание да положат началото на такъв, могат да се свържат с Асоциацията. Оттам ще им помогнат да организират клуб в техния град, училище или университет.

„Имаме изградена система, наръчници и материали с насоки как да дебатираш, как да създаваш и как да тренираш клуб. Ключова роля на Асоциация „Дебати България“ е да подкрепяме създаването на клубове в цялата страна и развитието на тяхната дейност. Опитваме се да поддържаме цялата структура. Самото дебатиране и развитието на уменията идват от хората, които участват в нея“, отбелязва Ангелов.

Учителите също търсят подкрепа от екипа. Най-често те се обръщат към Асоциацията за материали. А тя организира и обучения за педагозите. Като проблем Ангелов отбелязва, че дебатите все още не са акредитирана дисциплина към Министерството за образованието и науката. Затова при участието на учителите в подобни обучения те не получават кредити.

Отделно, ако преподавател провежда занимания по дебати, той не получава допълнително финансиране. Учителите подкрепят клубовете по дебати доброволно. Често са преминали обучения, получават материали или подкрепа от член на Асоциацията, който им помага на място.

Ангелов е получавал и въпроси от учители, които искат да включат дебатите в редовните часове по философия или по история. „Хората осъзнават, че дебатът, като концепция и като дейност, развива критичното мислене и анализирането на информация, които не присъстват в стандартния учебен процес“, наблюдава събеседникът ми.

По думите му студентите, учениците и техните родители виждат плюсовете от дебатирането от обучителна гледна точка.

За 15-те години, откакто съществува, Асоциация „Дебати България“ е обучила над 10 000 български ученици и студенти. Много от тях вече са водещи професионалисти в своята област, предприемачи и активни граждани. Асоциацията е сред ключовите двигатели за международния успех на България в дебатите и организатор на турнири като Sofia Open и Европейското първенство по дебати 2023.

Екипът си пожелава през следващите години да продължават развитието си и да работят с нови поколения дебатьори. „Най-ценното за тези 15 години са хората, които са дарили от личното си време и са се ангажирали с каузата ни. Било то да преподават дебати на различни места, да организират събития, да ни помагат. Пожелаваме си да има още хора като тях. Те са гръбнакът на това, което правим. Надявам се и новите поколения да видят ценността в това да дадеш време и знания обратно на цялата общност“, казва председателят на Асоциацията Николай Ангелов.

Свързани статии:

Световните вицешампиони по университетски дебати Велина Андонова и Алек Селвелиев: Младите трябва да се интересуват от случващото се Ученик от Русе печели финалите на „Младежки дебати“ в Берлин Овладяването на езици е изкуство България е световен вицешампион в университетски дебати за 2026 г.