Доц. д-р Васил Загоров,
гл. ас. д-р Габриела Ангелова
Университет по библиотекознание и информационни технологии
https://doi.org/10.53656/his2023-1-2-pen
Резюме. Цел на статията е да се направи профил на българския пътуващ книжар през ХIX в. на база на съществуващите научни публикации, архивни документи, мемоари, материали от периодичния печат и изданията на самите книжари. Профилът се базира на сравнителен анализ на популярните през Българското възраждане пътуващи книжари хаджи Найден Йованович и Пенчо Радов, чиято дейност към момента е разглеждана само поотделно. Техният начин на работа е сравнен с издателски и книготърговски практики на възрожденци, които започват като пътуващи книжари, но развиват бизнеса си до същински издатели и редактори – Христодул Сичан-Николов, Христо Г. Данов, Драган Манчов и Петко Славейков. Хипотезата се концентрира върху съждението, че развитието чрез практика в областта на книготърговията и книгоиздаването води до едни и същи грешки и успешни бизнес решения, което изгражда два отделни възрожденски типа – на печалния, прашен и отруден възрожденски пътуващ книжар (Йованович, Пенчов) и на пресметливия, организиран издател от модерен тип.
Ключови думи: История на книгата; Българско възраждане; пътуващи книжари; XIX век
Свързани статии:
Към политическата икономия на априлското въстание 1876 г.
Към въпроса за историкоправния анализ като метод на изследване
Функции на учителя по български език и литература при работа в мултикултурна среда
Апостериорен анализ на критериален тест за активизиране и диагностика на рефлексия в обучението по биология и здравно образование – VIII клас (раздел „Обмяна на веществата“)
