Пенчо Радов, или още няколко щрихи в образа на българския възрожденски пътуващ книжар

Васил Загоров, Габриела Ангелова
Университет по библиотекознание и информационни технологии

https://doi.org/10.53656/his2023-1-2-pen

Резюме. Цел на статията е да се направи профил на българския пътуващ книжар през ХIX в. на база на съществуващите научни публикации, архивни документи, мемоари, материали от периодичния печат и изданията на самите книжари. Профилът се базира на сравнителен анализ на популярните през Българското възраждане пътуващи книжари хаджи Найден Йованович и Пенчо Радов, чиято дейност към момента е разглеждана само поотделно. Техният начин на работа е сравнен с издателски и книготърговски практики на възрожденци, които започват като пътуващи книжари, но развиват бизнеса си до същински издатели и редактори – Христодул Сичан-Николов, Христо Г. Данов, Драган Манчов и Петко Славейков. Хипотезата се концентрира върху съждението, че развитието чрез практика в областта на книготърговията и книгоиздаването води до едни и същи грешки и успешни бизнес решения, което изгражда два отделни възрожденски типа – на печалния, прашен и отруден възрожденски пътуващ книжар (Йованович, Пенчов) и на пресметливия, организиран издател от модерен тип.
Ключови думи: История на книгата; Българско възраждане; пътуващи книжари; XIX век

Свързани статии:

Боевете за Катовице през септември 1939 г. Между легендата и действителността Измерения на контролната дейност в образованието За необходимостта от психологизация на съвременния образователен процес Сближаване и раздалечаване на балканските народи и техните езици