Иво Точевски, д-р Бистра Таракова
ПГИТ „Проф. д-р Асен Златаров“ – Петрич
https://doi.org/10.53656/voc22-19istr
Резюме. Постмодерната дидактическа парадигма разчита на контекстността, на взаимните връзки в хода на педагогическото взаимодействие, на разнообразието в стиловете на учене и методите на обучение, на променящата се учебна среда. Важна част от постмодерната дидактическа парадигма са информационно-комуникационните технологии, които не просто улесняват учениците в търсенето и обработването на информация, но и позволяват съвместна работа извън класната стая, изграждане на персонална учебна среда и самоорганизиране на обучението. В статията е очертана ролята на дигиталната грамотност на учениците за постигане на учебните цели, за осъществяване на проблемното обучение, личностноориентирания и интердисциплинарния подход в часовете по история и цивилизации. Представят се дидактически решения, при които учениците обогатяват знанията си за обществено-политическите процеси в България и на Балканите в средата на 20-те години на ХХ век чрез изпълнението на практически задачи и решаването на учебен проблем съобразно индивидуалния напредък и участието на всеки ученик в екипна работа.
Ключови думи: цифрова грамотност; проблемно базирано обучение; ИКТ; интердисциплинарен подход; учебна среда; история
Свързани статии:
Опит за историко-правен анализ на дейността на VI състав на тъй наречения Народен съд през март 1945 година
Реализиране на дуалната форма на обучение в България – проблеми и предизвикателства
Двукратно броене и числа на Фибоначи
Живописният псевдоекфразис – функции и значения в романа „Бел ами“ на Мопасан
