Етнонимът „Българи“ в ранносредновековните арменски текстове

Петър Голийски
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

https://doi.org/10.53656/for22.301etno

Резюме. Стандартната форма Bulghar, с която българите и Страната на българите (България) са записвани в средновековните арменски текстове, се налага като традиционна едва през XI век. Дотогава съществуват вариации на българския етноним, като най-старата форма от най-ранните арменски текстове е Bulkar, с „к“ вместо „gh“ (Мовсес Хоренаци. „История на арменците“, ок. 482 г.), с паралелни варианти Bolkar и Blkar в разширената редакция на географията „Ашхарацуйц“ на живелия през VII век Ананиа Ширакаци.
Тази особеност на най-ранните арменски записи на името „българи“ слага край на спекулациите, че формата Bulghar в някои от преписите на историята на Мовсес Хоренаци е доказателство, че неговите „български откъси“ са късна интерполация, което, на свой ред, прави и спорна достоверността им. От друга страна, паралелните форми Bulkar, Bolkar и Blkar в „Ашхарацуйц“ са ценна податка, че различните прабългарски групи са изговаряли името „българи“ по различен начин. Което пък води до хипотезата за съществуването на диалектни различия между прабългарските племена през VII век, а може би и още по-рано.
Ключови думи: прабългари; „българи“; Мовсес Хоренаци; Ананиа Ширакаци; „Ашхарацуйц“; Bulghar; Bulkar; Bolkar; Blkar

Свързани статии:

Дистанционното обучение в СУ „Иван Вазов“ в Стара Загора през учебната 2019/2020 г. Bulgarian Blagoev Commune in the Context of the Formation of the Soviet Totalitarian System (1920s – 1930s) Educational Potential of Influencer Publications in the Aspect of Social and Intercultural Competence Formation Concept on STEM Education in Accordance with Bulgarian Curriculum Content of Secondary School